Scavengers reign, 2023

Scavengers reign
режисура и сценарий

Joseph Bennett and Charles Huettner

Тази анимация е еманация на културата на съвремието от гледна точка на това, че е белязана от огромно насищане на оригинални художествени идеи на ниво концептуално изкуство и от друга страна е белязана от особена форма на жестокост, гнъс и гадости. Тя представлява еклектична амалгама между западния и източния фантастичен ареал и е много интересна. Ако трябва да кажем дали си заслужава гледането определено отговорът е "да" и то по много причини. Независимо от това, че е кървава и на места гнусна тя има много приятно развиващо се действие в три успоредни сюжетни линии събиращи се в края на първи сезон в една обща. Освен това тя е разказана по интригуващ начин и онова, което би могло да бъде считано за семпъл сюжет - оцелели астронафти се опитват да стигнат до кораба си Деметра, но приземяването им на непозната и опасна планета води до безкрай от микро сюжетности. Тази семпла структура дава огромен брой възможности да бъдат разказвани не само интригуващите микросюжети, но е насечена от реминисценции как се е стигнало до инцидента. Много е приятно това, че освен враждебната в много случаи среда има няколко плана на антагонизъм. Веднъж местно същество с отровено съзнание, втори път причинителят на катастрофата, който е член на екипажа и трети път антогонистични действия и проблеми създава друг екипаж, който преследва свои лични цели. Така на четири нива, защото и самата природа не е особено благоприятна, идват проблемите и перипетиите, което прави действието много интересно. И не на последно място трябва да отбележим, интереса се поддържа и от това, че някои от героите губят въпреки битката за оцеляване, своите животи. Което повдига залога и прави нещата да изглеждат истински.  

Едно единствено нещо може да бъде откроено като много неприятно и това е, че тук пропагандата не е пропуснала да се разпише и филмът е белязан от нея. От една страна той е категоричен маркер за времето си и това е хубаво. От друга страна щеше да бъде много по-хубав ако този елемент беше прескочен. Показани са любовни отношения между две жени, доста стилизирано и без излишни детайли, но въпреки това е дразнещо. Защото можеше да бъде друго, защото тази тема се изтърка, защото не е атрактивно и не допринася към произведението на изкуството, но създава един въздух и едно усещане за преднамереност. А това стои фалшиво и отнема от стойността на филма.  Става въпрос само за няколко мига, но си заслужава да се спомене. Това е филм за възрастни и не е по никаква причина съществено. Това, което го прави съществено е факта, че това е постояно повтарящ се дискурс във всички произведения на изкуството и масовият характер на този дискурс става дразнещ. А не, че е кой знае колко важен или представен грозно. Напротив дискретено е вклинен. Между другото от гледна точка на фантастиката и концепцията, че там горе в космоса при ограничен брой спътници в един космически кораб такива емоции е по-нормално да възникнат, в такава една логика на размисъл това стои на мястото си. В този смисъл проблемът не е във филма, проблемът е в преекспонирането на темата нявсякъде другаде.

Аз не извадих много кадри демонстриращи концептуалното изкуство заложено вътре, защото не искам да развалям удоволствието от гледането. Това, с което е ценен филмът е в интерпретирането на формите и функциите и начинът, по който е представен един непознат, чужд свят. Интерпретацията е на ниво химия, физика, биология, но също и геоморфия от гледна точка на това, че има много елементи представящи форми и образувания, които са интересни. Много напомня за аватар от гледна точка на това, че на тази планета има движеща сила, която обединява по някакъв начин всичко съществуващо и помага за хармонията, в която тези същества са вписани. Но като казвам, че напомня това не бива да бъде чуто буквално, а по-скоро бележката е, че по същия начин като в Аватар има причудливости, които успяват да станат интересни като хипотеза за един радличен свят.

Използван е и елемент на заплаха, който ни е известен от "Пришълецът". Интерпретирано по различен начин едно такова паразитно същество в тази реалност, обаче, може да бъде победено. Създава напрежение, изисква саможертви, подстазва, че колкото и да си внимателен няма никаква гаранция, че ще успееш да се пребориш с обстоятелствата. Защото винаги има неща, което дебнат да те унищожат, използват, изконсумират и някои ще паднат подкосени от тези опастности. Пак казвам действието върви интересно. Въпреки, че представлява една голяма разходка, нека бъдем честни, това е една интересна разходка през непознатия нов свят. Фантастиката е място, където представите, концепциите и идеите могат да се развихрят и свободно да изградят хипотези. И това ги прави особено ценни. Те са длъжни да допуснат, че в някои аспекти на битието си, новите неща може да се окажат опасни, жестоки и дори гнусни според нашите представи в момента. Но това е част от тяхната сила - да провиждат хипотези невидяни в действителността. Да изкажат предположение какъв би бил досега на човешките същества с една такава нова реалност и съответно какви ще бъдат и последствията.   

Злият демон дълбоко заровен вътре в някои хора има интересно измерение - тази бруталност и произтичащите конфликти вътрешни и външни са трудни за преодоляване и повишават залога.  Себичният, жадният за някаква лична полза готов да пожертва всички останали заради някаква собствена представа за това кое е ценно и как трябва да се действа обикновено е събрано в корубата на симпатично човешко тяло. Необходими са съответните обстоятелства тази вътрешна грозота да бъде извадена навън и показана в пълната й картина. Един човек сведен до дъното на инстинктите си за оцеляване, омагьосан от фалшиви представи защо прави това, което прави. Скрит зад лъжата, че го прави с някакви положителни цели и изяден до дъното си от опита да избяга от това в какво се  е превърнал. Да се страхуваш да признаеш пред себе си, че си чудовище не е най-страшната част. Най-страшно става тогава, когато приемаш този факт и навлизаш в откритата фаза на приемане и себеосмисляне, където всяко действие вече е оправдано. Казва този образ "Майната му" е готов да приеме истината. "Аз съм това, което съм." Останалите не ме интересуват и дори беглите остатъци от човечност и правилни морални устои не могат да надделеят над това, което си станал. През грешките, през себичността, през купчините с лъжи, които е трябвало да генерираш по пътя към онова, което мислиш, че е твоя цел. 

  

Една от антагонистичните колони в действието е местно същество притежаващо телепатични и специфични когнитивни умения. То влиза в сънанието на члена на екипажа, който е причинил катастрофата и двете съзнания започват да се хранят едно от друго като крайният резултат е добиването на мощна и непримирима еманация на омразата към другите. Омразата към чувството за вина и всеки опит и желание следите от стореното да бъдат заличени посредством унищожаването на другите хора. Тоест не е достатъчно ояждането с нова субстанция, не е достатъчно израстването до крайните стойности на собствената личност. Необходимо е също така да се отмъсти на другите хора за вината, която наслояват в чудовището с дребната подробност, че са все още живи и знаят какво е направило. И всичко това е показано с кървави сцени, убиства, ненаситно поглъщане на нови и нови жертви.

Изборът на стилистика, в която е разработена тази анимация е интересен. Хората са нарисувани малко по-стилизирано от средата, от мизансцените. Особено онези мизансцени, които са по-статични. И е добит рисунък, който е приятен за гледане. Обърнете внимание, че земята в този кадър е разработена по-подробно от движещото се стадо животни по нея. Това се вижда ясно в много кадри и създава по-пълнокръвен и детайлен образ на онези неща, които си заслужава да бъдат разработени по-детайлно или които от художествена гледна точка ще дадат завършен вин да анимацията. Съвремените технологии дават неограничен набор от възможности в създаването на анимации. От съвършена и абсолютно имитираща действителността до стилизирана стилистика. Приятно е, че за този филм е избрана стилистика напомняща за старите рисувани на ръка анимации въпреки, че ние ясно съзнаваме, че и тук са използвани различни програми. Такъв е момента в развитието на изкуството, че избора на стар стил анимация започва да стававсе по-интересно. Или пък можем да приемем, че ние сме се изкривили. Успешно виждаме красотата и в старото и в новото, но всичко, което започва да става прекомерно технологично се отдалечава от онова, което сме свикнали да наричаме анимация. 

Концептуалното изкуство е една от големите сили на анимациите. Да, сюжетът е важен, но в пъти по-важни са художествените решения и как е представен този сюжет визуално. Защото това е анимация и всичко е възможно в нея. Но ето една ремарка и към това. Ние видяхме достатъчно много филми, в които анимирани персонажи бяха вписани в игрално кино. В "Transformers" гледахме филмите не заради сюжета, а за да се насладим на екстремните сглобявания и преоформяния на роботите. В поредиците на Марвел гледахме за да видим не историите, но всички онези анимирани чудеса, които правят персонажите. Приказки за възрастни с екстремни визуални ефекти. По същият начин като в Аватар. Защото там фантазията и изкуството се развихриха и беше наистина интересно. Сега чета, че интересът към продукциите на Марвел и изобщо от този тип е спаднал и някои го отдават на едно своеобразно пренасищане на пазара с тях. Не съм сигурна, че това е причината. Мисля, че тя е повече социокултурна. Аудиторията на тези филми в момента е заета да гледа, чете и осмисля други аспекти на съвремието и в новият социален дискурс тази вълшебна приказка вече не е важна. Тя е все така красива, ефектна и интересна, но не е важна. Има много причини. Една от тях е съсредоточаването върху женските персонажи. Това не бива да бъде омаловажавано, защото аудиторията, която този вид продукции таргетира разбира женското и мъжкото по различен начин. Аудиторията на тези филми има ясно изградена концепция за тези неща. А новите хора, които биха приели тези промени с по-голяма лекота, те пък не са аудитория на този тип ефекти и са на съвсем различни вълни. 

 

Интересен фрагмент, който си заслужава да се спомене е среща с извънсюжетен фантастичен фрагмент, който един от персонажите вижда. Раждането и умирането на едно същество. Ражда се, извършва просто действие и умира. Няколко мига. Тази поетика вписана вътре в сюжета е много интересна и по отношение на нея два персонажа  разменят оценки. Единия споделя, че е станал свидетел на нещо необикновено, дълбоко като смисъл и ценно. А другият казва, че единственото важно нещо е да оцелеят и дори не жевае да чуе преразказ или коментар над видяното. Тоест дадени са ни двете гледни точки към битието. В едната битието е предсктавено като миг, съвършен, красив, отчайващо кратък и поради тази причина специален. А в другата гледна точка битието е оценено като битка за оцеляване, в която няма време за изживяване на тежки и дълбокомислени емоции, нито впечатления. Разумът, който се сблъсква със своята мимолетност избира да не разсъждава особено много над нея. Напротив, фокусът трябва да бъде не над стойността на този миг, а в пребродването да следващата възможност за оцеляване. Истината е, че този фрагмент може да бъде тълкуван и по други начини, но това е една добра отправна точка. Има поетика на сблъсък между това, което виждам и това, което искам да видя и да изживея. Интересно е.

Прочетох коментари и въпроси от страна на зрители дали ще има втори сезон на този сериал. Хората са му дали високи оценки и са го харесали така, че най-вероятно ще има втори сезон. Но от друга страна той няма масов характер и няма да бъде по вкуса на широката аудитория. Защото ако е необходимо да сменям канала, когато децата влизат в стаята, това предполага една по-голяма дискретност при гледането на такива анимации за възрасктни. Факт е, че съвремените деца гледат точно такива картинки в интернет. Разпорени същества, висящи черва, гадости и кървища и този вид изкуство е на свободен достъп. Ние не се заемаме да питаме защо това е така. А единствено отбелязваме дребната фактология, че на фона на споменатото този филм е даже доста лек. Ако попитате едно дете за сюжет, който гледа в момента то ще ви разкаже, че има една ръка, която е останала след смъртта на майката и тази ръка преследва персонажа за да му напомня за конфликта със смъртта на майката. Или пък баща прострелва сина си с пушка и съответният въпрос "Не е ли яко?" И т.н. С оглед на това тази анимация си е съвсем на мястото. Фантастика, чието действие се развива някъде в бъдещето и някъде далече на една непозната и опасна планета.