Шайбу! Шайбу!, 1964

Режисьор Борис Дежкин
сценаристи  Александр Кумма, Сакко Рунге

Този анимационен филм е част от златната колекция с анимации от 20 век. Неговата художествена стойност много отдавна вече не е самостоятелно явление, а е свързана на концептуално ниво с идеята за една специфична духовна атмосфера. Защото този филм е като много други произведения на изкуството маркер за тази духовност и култура. И затова казвам, че художествената стойност на самият филм неизбежно вече е натоварена и с допълнителен смисъл отразявайки дискурса на една епоха и същевремено вписан в новата епоха живеещ свой собствен живот. Но това, което сега казвам важи за огромен брой произведения на изкуството от този период. Културните черти, отражението в мирогледа, светоусещането, чувството за хумор. Например взаимодействието между персонаж, който е един от публиката показан като представителна извадка на цялата публика и друг, който е аматьор хокеист е много показателно. Аматьорът хокеист наблюдава отбора отблизо и се ядосва на загубите. Сбърчил е вежди, напрегнат е. Запалянкото се забавлява със загубата и за него кой печели не е важно, важно е това, че става добра игра. Двамата разменят по една снежна топка. Това е хумор в стар стил. И между другото е изключително добър начин да се портретира от една страна отношението към играта на отделни групи, но и да се демонстрира важността на случващото се. Тази размяна на снежни топки е демонстрация, че се случва нещо голямо.

Иска ми се да обърнем внимание на рисунъка и подбора на стилистика. Филмът е рисуван на ръка и при спиране на случайни места може да се види колко голям е разкрача в кадрите, тоест позите на анимираните герои на някои места имат огромно изместване. Днес анимациите се изработват по различен начин и няма такъв голям преход от поза в поза при подредбата на кадрите. Напротив, днес за разцъфването на едно цветенце, което заема 5% от площта на кадъра се рендва гладка последователност от кадри. Такава е съвремената технология. Когато се рисува на ръка, обаче всеки кадър се изработва поотделно и това води респективно до търсене на оптималния брой кадри, които да ви дадат гладко развиваща се картина. Тоест майсторството в добиването на анимационен филм изисква блестяща преценка колко кадъра могат да бъдат прескачани без това да отнеме от анимационният ефект. И понеже този анимационен филм се характеризира с изключително висока динамика на движението и персонажите непрекъснато тичат и правят резки придвижвания ето, че трябва да се обърне внимание на прекрасният подбор на стъпки в изграждането на анимационния ефект.

Семплите фигури на персонажите от гледна точка на концептуалното художествено решение също са много интересни. Тъй като е анимиран спорт и има много движение фигурите не могат да бъдат прекалено комплицирани. Тоест търсен е баланс в стилистиката, който да направи анимирането от една страна по-лесно, но от друга страна и по-четливо. Тичат хокеистите по леда, премятат се, бутат се, шайбата хвърчи между краката им и ако всичко това е нарисувано с прекомерно количество детайли в общия рисунък може да стане неразбираем. Затова по-семплата стилистика на рисунъка всъщност прави анимацията много четлива и вниманието може да се съсредоточи над играта, над действието.  Но нека се обърне внимание на това, че те са стилизирани така, че не само да бъдат четливи и разбираеми, но и запомняеми. Преносители са на специфична характерност. 

Между другото на този кадър, както и на много други се вижда колко добре художниците познават позите на хокея. Наклоненото тяло, првиведено напред тяло, финтовете между играчите, смръщените погледи, заканите, номерата и ударите - всичко това е част от хокея и е портретирано по един прекрасен и много забавен начин. В крайна сметка тази анимация не разказва някакъв сложен сюжет, а един хокеен мач. И трябва да се отбележи, че от многото неща, които се случват на леда по време на игра това филмче е събрало едни от най-ярките и харатерни за играта моменти. Ако след 5000 години някой гледа тази анимация ще разбере прекрасно настроението и духа на играта хокей. Наратива я е представил брилянтно. 

Хубаво е да се обърне внимание на това, че тази анимация не е единствена, а е част от цяла поредица анимации на спортна тематика и дори има други серии, в които отново сме на леда, отново сме със същите играчи, но се разиграва друг мач. На леда попада кученце, играчите се съревновават и си правят номера един на друг, но пазят кученцето. После се появява и коте и така нататък. Появяват се елементи, които демонстрират едновремено и настървението на играта, защото хокеят е агресивен спорт, в който нерядко се стига и до пердах. Но се демонстрира и човечността на играчите. Пак казвам, един цялостен мироглед, който е закърмен от епохата си с дълбоко чувство за самоирония, превъзходно чувство за хумор и оттам извират брилянтни художествени попадения. 

Звездите някога и звездите днес - можем да забележим, че и тогава и днес те са едни позьори. Специално внимание е обърнато на това посредством портретиране пълно с ирония. От една страна с ирония, но от друга страна това е направено без да се загуби и топлото отношение към противниковият отбор. Тоест вътре в конфликта на играта, там където е изграден, нашите играят срещу професионални спортисти, там въпреки иронията насочена към професионалните надувки е запазено и в голяма степен доза на добро отношение, защото за да я има играта, за да е игра, а не война трябва да се пази това положително отношение. И това се усеща. През подигравката на автора как се снимат звездите. През това как непрофесионалният играч ги пунтира за да разсмее местния отбор. През това кой какви финтове прави и как се държи на леда. През това кой как гледа на играта. Цялата тази интрига е наситена с малки моменти на характерно поведение, уловено, хиперболизирано на някои места и добре показано.

Играта с два стика е част от показното. Професионалните играчи са толкова добри, че могат да ти играят насреща не с един, а с два стика. Това им е работата, те са ненадминати. Да ги победиш е геройство и това вдига напрежението във филмчето. Показвам този кадзър, защото искам да обърна внимание на това, че не са подминати интересните детайли, не са прескочени възможностите да бъдат портретирани. Говорим за една много пълнокръвна и добре обмислена анимация, която е заложила на тежък конфликт, семпъл сюжет, и безкрай от ярко потретиране. Сами разбирате, че някои съвремени анимации, които залагат на сюжетност съдържаща се в това пет персонажа да отидат от точка 1 до точка 2 за да проверят защо котето не е дошло днес да играе с тях. Да установят, че не е получило нито една картичка за коледа и това го е вкарало в тежка депресия и всички да се опитат да го зарадват като му напишат картичка и това разиграно в дълги, статични и безсмислени сцени е нищожно пред действие изпълнено с толкова много динамика и толкова ярко портретиране. 

Чувството за хумор. Аз постоянно го споменавам и това не е случайно. Защото това специфично чувство за хумор е един от фундаментите на високия пилотаж. Вътре в него и иронията и самоиронията са изведени до висоти. Разлютеният професионален играч удря толкова силно по леда, че си забива стика. Но е толкова вглъбен в играта, че е необходимо да му бъде помогнато. Как се помага на забит в леда стик? Разбира се, че се реже с трион, защото друг начин да го извадят няма. Нито играча нито стикка. На практика в този кадър виждаме не просто стика забит в леда, а виждаме цялият играч, който се е забил заедно със стика си в леда и ако не го отрежат няма да може да се измъкне. Залепнал е в някакъв момент на играта и силово трябва да бъде изваден от този момент. Възникващите проблеми са в прекрасен унисон с предложените решения. Всичко това е част от художественото решение. Авторите се подиграват на персонажите, осмиват ги, но го правят с обич. Когато говорим за авторовия глас - ето един момент, в който авторовия глас се усеща много силно. Също както и в момента на пристигнате она професионалния отбор, снимките и цялостното им портретиране още с излизането им от автобуса. Освен това рязането на стика с трион е манифестация и закачка от особен вид. Ние виждаме, че направихме тази анимация като истинска, мача е истински, всички потънахме вътре, но не забравяйте, че все пак е анимация. А в анимациите стават и шантави неща.

 

Между другото, но съвсем не маловажно е звуковото оформление. В съвременните анимации на някои места има известен проблем със звуковото и музикално оформление. Например новият филм "Ну Погоди", на който ще отделя специално внимание, има известно изместване в това отношение. Там е направено нарочно заради компютърните игри, които съпътстват филмчето, но каквато и да е причината музикалното оформление е много важно да кореспондира на това, което виждаме на екрана. Да не е прекалено истерично както са истерични няколко секунди в "Козя история". Но да не е и прекалено лежерно и успиващо. Майсторството на режисурата и подбора на мелодиите, особено, когато трябва да са в унисон с ритъма на филма са изключително важни. 

Този кадър го извадих, защото образа на запалянкото е очарователно портретиран. Всички останали са седнали на пейките около пързалката, но най-големия фен не може да се задоволи с това. Пръв пристигнал той бързо се изкатерва по едно дърво и заема най-доброто място. Активен е и е много ентусиазиран. Защото този мач се играе не просто до победа. Този мач се играе за да достави радост на хората, които са се събрали да гледат. За някои този спорт е хоби, за други е страст, за трети професия. И тези видове функции на хора къмту спорта хокей са показани през различните персонажи забавно и находчиво. Включително е приятно това, че между запалянкото и червенокосия непрофесионален хокеист възниква размяна на снежни топки. Може би спор кой разбира повече. Може би спор кой обича хокея повече. Но в няколко мига е отразена една допълнителна илюстративна сюжетка.

Разказвали са ми, че в едни предходни моменти, горе долу по времето, когато е рисувана тази анимация, публиката на хокейните мачове е била толкова захласната в играта, че освен бой на леда се е случвало да се разрази и търкал в публиката. Съпруги на играчите са се хващали за косите заради това кой кого е финтирал. Този вид емоционалност е показана през зрителя заел най-доброто място горе на дървото като страничен микро сюжет закачка. И малкият детайл, че той идва от пазар и си закача торбичката с продуктите на съседния клон прави нещата особено чаровни. Снимка на времето направена с усмивка и много ведро чувство. 

Двата отбора, които се състезават са "Метеор" и "Вымпел". Филмът има три награди, а водещият творец в екипа Борис Дежкин е работил над десетки други анимчации и има пет отличителни награди. Ако погледнете безкрайният списък от филми, в чието създаване е участвал безспорно ще останете впечатлени. Работил е и като режисьор и като сценарист, художник постановчик, а списъкът със заглавия, в които е художник мултипликатор е впечатляващо дълъг. Можете да си представите колко много време е отделил на света на анимацията .Определят го като един от видните творци в съветската анимация.  През 1969 става носител на престижната награда признание "Заслужен деец на РСФСР"

Къде се развива действието? Насред гората в малко градче или селце самотен играч тренира на леда. Две деца надничат и му се възхищават. Картината е уютна, приватлива и приятна за гледане. В пълен контраст с напрегнатата игра, която предстои да видим. Едно нещо, което много обичам в сюжетите това е наслояването на контрапункти. Тук на това спокойно място, където снежинките тихо се спускат предстои да видим една много драматична игра. Обърнете внимание, че насред гората, посредата на нищото има пързалка, има скамейки. Там са се играли мачове, това, което предстои да видим не е изолирано явление. Толкова много неща могат да бъдат видяни само в един единствен кадър. Освен това фактът, че той играе сам е намигане. Намигане към онези хора, които просто обичат да правят нещо. Не търсят публика, не там заради славата. Там са заради играта. Всичко това в няколко секунди анимация. 

И на финала задължително се връщаме в началото. Истинският почитател н аспорта отново е на леда. Двете деца отново надничат и той ги кани да играят с него. Защото за него е удоволствие да сподели както играта така и уменията си с тях. Това е поведение в стар стил. Това е манталитет, това е светоусещане. Поканени на пързалката децата го надиграват и му вкарват гол. Защото трябва да има приемственост. Защото те са следващите запалянковци любители, които ще извършват подвизи. Защото красотата на света е в това положителното от изживяванията да бъде сподляно и предавано нататък. Защото онези, които си стискат само за себе си и не искат да споделят нямат място на пързалката на истинското щастие. Разбирате ли в каква дълбочина една анимация, която част от цяла поредица, отразява толкова много емоции. Приела е толкова много смисли, които да предаде на следващите хора.