Страници

FernGully: The Last Rainforest, 1992

от Хелиана Стоичкова



Режисьор Бил Кройър
Сценарий Джим Кокс
Автор на идеята Дияна Янг

Фърнгъли гледах за пръв път, когато бях в по-младежка възраст и трябва да си призная, че остави в мен едно чувство на вдъхновение и умиление пред природата. Тогава по това време гледахме Трансформърите в 2d анимация и много се радвахме на идеята за преминаването от една форма в друга. Точно превъплащението ни впечатляваше. Колите бяха аватари на роботите. От робот в кола или самолет и после обратно в робот. Днес тази радост е леко видоизменена и когато гледаме филми като Тарсформър ние се взираме в детайлите на анимацията, в това как е направена, в текстурите, в уникалните компютри, които са изчислили толкова сложни тримерни модели и възхищението ни е по-комплексно - от постиженията на техниката до най-малките детайли, които човешкият ум е способен да създаде и претвори. Дори сме склонни да си затваряме очите за налепите сюжети, в които уникалната идея е поместена само и само за да зърнем трансформацията - определено високо постижение на анимацията.

Затова, когато в епохата на Трансформърите пишем за Фърнгъли не можем да не отчетем колко много са се променили нещата. Но не можем и да не отчетем колко сходни са в подбора на материал, избора на теми и начина им на разработка. Както някога писахме, че "Властелина на пръстените" е заснет с изключително ключови заемки от анимацията направена от Ралф Бакши от 1078 г. така и тук логично ще кажем, че ключови идеи са взаимствани от Фърнгъли и са прехвърлени в Аватар. Аватар зашемети световната аудитория с прекрасното изпълнение на анимацията и въпреки, че някои скептици твърдят, че 3d анимацията няма бъдеще това съвсем не е така. Достатъчна е една добра идея и съвременната техника и начин на изработка на анимационните продукти може да извърти цяла заря от ефекти.

Защо Сравняваме Аватар с Фърнгъли? Сюжета на Аватар се движи по стъпките на Фърнгъли и макар да има някои разлики основната постановка е същата. И тук ще повторя перефразирано думите на професор Владо Игнатовски, който каза приблизително така - никога не забравяйте, че всяко нещо има предисловие и причина.Някакви предходни явления и събития може да определят появяването му. Нищо не се случва от въздуха. - Разбира се, че неговите думи бяха далеч по-точно подбрани и сега в спомените ми е останало усещане за казаното, но дори така леко перефразирана основната идея е ясна. Аватар е логично последствие от няколко неща - напредналите чисто технологично възможности за добиване на тримерна анимация с колосален размер на качеството и Фърнгъли - идея, която си струва да получи нови прочити.

Малко за сюжета - млад мъж работи като дървосекач за компания, която бастисва горите на Фърнгъли - място, което кипи от живот. Горска фея с магически способности смалява мъжа до размерите на малко човече за да му спаси живота и така го въвежда в света на гората. Следва много близка до тази в Аватар разходка на двата персонажа през "чудесата" на гората. Сходен е персонажа на момче фея, което се ядосва от появяването на смаления човек. Има майка фея, която предава уменията си на младата фея. Има свещено дърво, което феите ползват като свое убежище и също така я има животворната енергия на гората. Олицетворението на злото - самородна отрова изкочила от недрата на земята се настанява в дървосекачната машина и държейки работниците в нея в плен започва поголовно изсичане на Фърнгъли с крайна цел свещеното дърво на феите.

Тук можем да отворим една скоба - начинът по който е представено злото напомня за един образ на Тим Бъртън в "Кошмари преди коледа". Танцът на "Торбалан" много прилича на еуфоричната радост на злото и неговият танц преди окончателно да завземе дървосекачната машина във Фърнгъли. Мисълта ми е, че не само творците на аватар са ползвали идеи от Фърпнгъли или ги доближават.

Както и в Аватар, когато феята разбира, че младият мъж е бил дървосекач, а не природопазител тя го пропъжда с разочарование. В следствие на куп перипетии той й помага да спрат злото и да съхранят горите на Фърнгъли.

Защо някога тази история ми се видя толкова вдъхновяваща. Когато филмчето свършва се изписва надпис "На нашите деца и на децата на нашите деца" - едно красиво пожелание, което те кара да гледаш на природата по друг начин. В една семка се съдържат всички тайни на живота. Една малка незначителна семка съдържа чудото на живота. Ако се погрижиш за нея тя ще порасне като голямо и силно растение обсипано с цветове и красота.

Ако не сте гледали Фърнгъли очаква ви приятна 2d анимация, разнообразена с наивистично чувство на радост от природата и в някаква степен осъзнаване, че можем и да не я рушим.

Няма коментари:

Алеша Попович и Тугарин Змей, 2004

Алеша Попович и Тугарин Змей Режисьор: Константин Бронзит Сценаристи Константин Бронзит, Александър Боярский, Иля Максимов, Максим Свешников...