Mary and Max, 2009

 от Хелиана Стоичкова

Режисьор и сценарист: Адам Елиат


“Mary and Max” е една амбициозна и любопитна мултипликационна продукция, в която се разказва за приятелството межу Мери Дейзи Динкъл и Макс Хоровиц. В началото на кореспонденцията Мери е на 8 годинки, а Макс е на 40. За да ви илюстрирам приятното чувство за хумор на анимацията ще си позволя да ви спомена няколко реда от тяхната кореспонденция. Мери задава въпрос на Макс „От къде идват бебетата в Америка? Защото тук в Австралия татковците ги откриват в чаша с бира. В Америка в колата ли ги откривате?” Отговорът на Макс е изчерпателен – „Скъпа Мери, за съжаление в Америка бебетата не ги откриваме в колата. Когато бях на 4 попитах мама и тя каза, че идват от яйца, снесени от равини. Ако не си евреин са снесени от католически монахини. А ако си атеист са снесени от мръсни самотни проститутки. Така, че така се появяват бебетата в Америка.”
Сюжета е на места тъжен, на места подплатен с изумително забавно чувство за хумор и без да се случват големи неща ни води през едно странно и интригуващо приятелство. Много са любопитни двата основни персонажа, като може би по-атрактивен е Макс, който страда от затруднена социализация, наднормено тегло, страст към шоколада, самота, внезапни пристъпи на ужас, неспособност да разбира емоционалните състояния на хората и всичко това заключено в диагноза за специфично психическо заболяване, с което той се бори както може.
Мултипликацията е със специфична стилистика и е изпълнена с високо качество. Използвани са подробни реалистично изглеждащи карти, обектите са зацапани, истински. Моделите на персонажите са подробно илюстрирани и въпреки, че са в някаква степен по-сковани от мултиплицираните образи на Бъртън, което идва от технологията на изпълнение, те са живи и интригуващи.


Хиперболизацията е използвана на много места за да могат да изпъкнат констрасти и по този начин портретирането става толкова естествено, че докато се питаме кой е Макс и какъв е той, започваме да го разбираме пределно ясно и много надълбоко. Не просто му съчувстваме, но му се радваме за решенията които си е измислил и изградил срещу разнообразните несгоди идващи от външният свят. Защото Макс със всичките му проблеми създава усещането, че го познаваме много отдавна.
Музиката е много добре подбрана, много закачлива и приятна. Кратки включвания на класически откъси подчертават определени моменти и разноообразяват.
Анимацията е австралийска и е дълга 80 минути. Това не е първият мултипликационен филм на Адам Елиат. През 2004 той взима оскар за късометражна анимация „Харви Крумпет”. „Mary and Max„ също печели три престижни награди, с които официално се нарежда сред добрите анимации от последните няколко години. Предполагам, че след няколко години „Mary and Max” ще се нареди не просто сред добрите, но сред най-добрите анимации, защото такива филми имат нужда от малко повече време с аудиторията.
Може да се каже, че „Mary and Max„ е логично последствие от анимацията „Харви Крумпет”. Стилистиката е същата, има почерк, има повторение на модела на разказа, на вида хумор и на определи обекти и идеи, което създава настроение за категорична стилистика. Но за „Харви Крумпет” ще говорим отделно.