Tekkon kinkurîto 2006

от Хелиана Стоичкова

 

Режисьор Майкъл Ариас

Сценарий Тайо Матсумото
Стори Антъни Уейнтрауб

Явно смесването на най-добрите черти на японското аниме с типичните за дисни приоми може да доведе до изключителни резултати. И този филм е доказателство. На пръв поглед типично японско аниме, а втори абсолютно нестандартни образи, особено движение и ъгли на камерата, по-скоро типични за матрицата. Сюжет, по-скоро американски отколкото японски и може би споменаването на матрицата не е случайно, тъй като режисьорът Майкъл Ариас, който е американец е участвал в саздаването на сцени в Аниматрицата на братята Уашовски.

Персонажите се развиват през целия филм и претърпяват промени. В началото белия изглежда наивен, невинен, беззащитен, а към края зрял. Обратно на него Черния в началото изглежда сигурен в силите и способностите си, опора на двойката в приятелството им, а накрая е абсолютно съкрошен и спасен от белия. Това преобръщане създава спефична динамика на разказа, който се движи по типичният за аниметата по-спокоен темпоритъм. А философският поглед, който ни дават поддържащите истории около главната фабула пък напомня за анимациите на гибли студио (Howl’s moving castle).

Философията за която споменахме във филма е подкрепена и от дъполнителни елементи като отношението на белия към света и удоволствието, постоянната игра. Белия регулярно изпраща съобщения в космоса от своят дом-изоставена кола и казва: „Тук Япония, планетата Земя. Днес отново спасих света.Край.” което ни кара да се замислим, колкото и простичко да звучи това послание.

Черния от своя страна, обезумял в разгара на сюжетното развитие се пръвръща в еманация на унищожението и разрухата, на духовната пустота, породена от разочарованието от реалността. Този контраст между двамата създава изключително интересно биполярно позиционирано послание. Ин и ян, които не могат един без друг, взаимно се привличат,

Сякаш графично образите са изпълнени както казахме в типичен мангастил но всъщност изобщо не е така. Те по-скоро са като стилизирани аниме образи. Напомнят за него ,но всъщност не е в типичния аниме стил. Като всеки един образ независдимо от простотата на детайла изразява изключително добре емоциите на героя само с няколко линии. Има също така много дребни детайли, които подсилавт образността на персонажите - например постоянната смяна на шапки от страна на белия.

Като крайна равносметка си заслужава да кажем, че Тенкокинкирийт е един от най-приятните филми, които сме гледали сред аниметата. Наситен е на качествени образи, наситен е емоционално и си струва да му отделите малко време и да усетите атмосферата, в която съществуват белия и черния.