WALL·E (2008)

Режисьор Андрю Стантън
Сценарист Андрю Стантън

PIXAR за пореден път успяват да ни зарадват с ниво на тримерната анимация, което не просто прави впечатление, но на места удивлява. Подробността на моделите и на използваните материали и карти, усещането за рисуваност, за наситеност на изображението отиват в такава дълбочина, че дори да се опитваш да обхванеш детайлите това се оказва невъзможно. Може да се обърне специално внимание на това, че средата, в която заварваме Wall·E е подробна, наситена, почти реалистична. Земята, боклуците, предметите, които Wall·E колекционира – те са почти истински, пълни са с живот. Обратно на тази отявлена реалистичност средата на космическият кораб е стилизирана, стерилна, формите и обемите са изчистени от подробности, хората са не просто дебели, те са овални, те са лишени от прекомерни детайли и това силно подчертава тяхната “космичност и безкокалност”. Тази категорична и силно подчертана разлика между земната и космическата среда създават настроение на опозиция между двете.

Необходимо е, вероятно, да споменем приятното натрупване от оригинални идеи във филма. Wall·E не просто трупа планини от своите кубчета с отпадък – той гради небостъргачи, които имат стойността на скулптури. Скулптури, които са красиви и се извисяват като спомен, силует на някогашният град. Начинът, по който Wall·E възприема света и предметите е интригуващ. Заиграването с кутийка за бижу - Wall·E не се интересува от диамантения пръстен вътре, той харесва кутийката и изхвърля пръстена. Подобни дребни и по-едри закачки и гегове стоят симпатично и създават настроение във филма.

От друга страна стари идеи са развити по един интересен начин. Дебелината, вида на хората от бъдещето – затлъстели, заоблени, хипнотизирани от някоя нова храна или нова модна тенденция, хрантутени от купища машини и напълно неподвижни до степен на безпомощност - тази крайна идея не е нова, но е тъй изведена щото ако похапвате нещичко, докато гледате, храната ви опротивява на секундата. Те са превърнати в абсолютни безгръбначни.

Направена е забавна препратка към филма на Стенли Кубрик “2001: A Space Odyssey” (1968) в мига, в който капитана на кораба прави първата си крачка кадъра се забавя и първата крачка е придружена от познатото ни музикално оформление от филма на Кубрик.

По отношение на сюжета няма да ви разваляме удоволствието, но ще кажем, че Wall·E е научна фантастика съчетана с романтична комедия и силно забавлява. Може да се каже, че и на деца и на възрастни ще се хареса еднакво много и филма ще се нареди сред най-добрите анимации на 2008-ма година.

Ще ми се да отбележа още нещо и то е свързано с изразността на персонажите. Филма, за разлика от другите анимации е с подчертана предпазливост в използването на говор. Говорят основно хората. Останалите персонажи най-често повтарят кратки реплики с роботизирани гласове, но тези кратки реплики като “Wall·E” или “Eve”, или “Earth” са толкова силно подчертани с мимиките на персонажите, че емоционалният им заряд и информативността им сякаш се засилват дори повече отколкото ако просто бърбореха. Тази липса на говор силно портретира и играе важна роля във филма. За да допълним това можем да кажем, че ако при “Wall·E” изразността е постигната посредством отявлената му характерност като художествен образ, движението на тялото му, на очите му и всичките му чаркове, текстури, зацапаност и количества звуци то при “Eve” нещата са доведени до съвършенство като са използвани само две елипси за очи. Двете елипси на Eve изразяват толкова много емоции, че можем да се обзаложим, че за аниматорите и художниците, които са работили над образа е било истинско удоволствие да изваят от Eve една чувствителна натура с купища емоционални нюансировки.

Друго, което отличава филма е, че той включва реално снимани кадри, извадени от филми, които Wall·E с любопитство гледа. Обикновено, когато се смесват реално снимани кадри с рисувани, както е например в небезизвестният филм “Who Framed Roger Rabbit” (1988) на Земекис преобладават сниманите кадри, а анимираните персонажи са вписани в сниманият материал. В случая на Wall·E сниманите кадри са вписани в анимацията и това е сякаш нещо ново. Или поне ние не се сещаме за друг такъв пример. Може да се каже, че така се образуват три плана на представяне на образа във филма. Първия на реално снимано кино, втория на 3d с максимална реалистичност ( вероятно възможно най-високата, която техниката в момента позволява) и третият е познатата ни вече стилизирана анимация от предишните филми на PIXAR.

Като образ Wall·E напомня силно за два други персонажа роботи, които са Джони 5 от филма “Късо съединение” и персонажа Закс от “Бенджи, Закс и звездният принц”.