Seirei no Moribito (2007)

от Хелиана Стоичкова

 

Режисьори: Kenji Kamiyama,Kristi Reed

Сценарий: Kristi Reed

Стори: Nahoko Uehashi

Представям ви уникална по качество анимация от Япония. Японската анимация е океан от разнообразни идеи, митологични и духовни сюжети преплетени с изключително вълнуващи сцени на схватки и бойни техники. Всичко това представено обикновено в границите на отлично качество, което включва рисунката, стила, самата техника на анимиране, звука и режисьорската идея.

В случая на „Seirei no Moribito” започваме със сюжета който е много интригуващ взет дори сам по себе си. Действието е развито в 26 епизода, които винаги свършват с елемент на съспенс какво ще се случи в следващият епизод – това качество на поредицата е способно да ви накара да стоите пред екрана докато не изгледате и последният епизод. В първите пет шест епизода активно се развива основната сюжетна линия – запознаваме се с персонажите, запознаваме се с проблема, търси се решение на проблема основните ни персонажи се превръщат в бегълци. От там нататъка следва поредица от епизоди, в които основната сюжетна линия е всъщност поддържаща, защото повече се занимаваме с това да опознаем в дълбочина персонажите, средата, културата, нравите и съвсем междувременно върви основната сюжетна линия като гръбнак, за който всичко това е захванато. Към края водещата сюжетна линия се връща на преден план и отново нейното проследяване става по-активно и концентрирано. Изумително високо качество на разказа. Има мигове, в които не ви интересува че се отклонявате от основният разказ, удоволствието от подробностите е толкова голямо.

След като оценяваме по достойнство сюжета редно е да се запитаме какво в него е толкова впечатляващо. Освен структурата на разказа можем да кажем няколко думи и за темата на разказа. Малък принц носи в себе си яйцето на воден дух и поради опасения предизвикани от древно пророчество императора (собственият му баща) поръчва неговата екзекуция. Жената войн Балса получава задача от императрицата да не допусне някой да нарани момчето. Така започва разказа и от тук нататък виждаме всеки един от персонажите в развитие – малкият принц и неговото съзряване при контакта с обикновения свят и простолюдието. Принца е интелигентен, достоен и състрадателен защото това са качествата, които един владетел трябва да притежава. Той е мъдър и добродушен, но не е наивен. Много закачливо ни е поднесено какво той не знае - той не знае, че хората имат нужда от пари за да съществуват и той не познава глада.

Жената войн Балса, която е дала обещание на императрицата и спазването на това обещание е цел номер едно е водещият персонаж. Но Балса не е типичната жена, която е свикнала да се грижи за дете. Балса е войн и има много врагове. Всеки, който се изправи срещу нея губи и удара по мъжкото достойнство на някои места е поразително представен. Най-близкия човек на Балса е един лечител, който също е много интересен като персонаж – Там където жената се прибира с жестоки бойни рани, мъжа се чувства като жена. Много дълбок и интересен е той, представен е в максимума на положителността. В този смисъл мъжката и женската роля тук не просто са разменени, но имаме сложен персонаж, който представлява женската половина от Балса изведена като допълнителен персонаж - мъж спътник в живота, който я харесва, следва я и я лекува тогава, когато е най-тежко ранена. Противи се на войнолюбивата й страна и я призовава да се пази, защото тя е най-ценното, което има. Наистина една много интересна комбинация развита деликатно и много премерено. Ако го гледате ще усетите как двата персонажа трудно биха били разбрани ако не бяха събрани по точно този начин. Ако мъжа го нямаше Балса щеше да изглежда като мъжкарана, която няма душевност, но повече е развила навика да действа като мъж. Много бързо щяме да забравим факта, че е жена и щяхме да гледаме на нея просто като на безполов войн. Сама срещу всички щеше да изглежда по-скучновато. А когато се поява персонажа на мъжа през него ние оценяваме, отново и отново, че това е жена. Тя е красива и тя е ранима, тя е харесвана от него, тя би могла да бъде много нежна, това се вижда в нейната деликатност, но й се налага да играе ролята на непобедим войн. Нейният мъж я разбира и й се възхищава, разбираме я и ние и не забравяме истинският риск да бъде победена, защото не забравяме, че като жена е крехка. Тъкмо поради тази причина я оценяваме толкова добре като войн. Филма си струва определено.

И другите персонажи са интересни. Звездобройците, които четат древните писания и наблюдават звездите за знаци, които да им разкрият истината за това какво точно ще се случи ако принца умре и ако принца оцелее. Вечното чудене – кое е най-добро, кое е правилно, как трябва да постъпим... Тук военните са изведени като крайна спирка при взимането на решения – първо ги пращат хладнокръвно да убият принца, а след това ги пращат още по хладнокръвно да го спасяват. Как войните отразяват безчувствения упралнески апарат, който не се вълнува от добро и зло, но изпълнява нареждания – много добър паралел е направен между тях и онези, които не биха престъпили морала си и плащат горчиво за това.

Като оставим чисто човешката страна на разказваната история можем да кажем няколко думи за митовете, които почти винаги изплуват в японските разкази – летящи китове, ходещи къщи, духове, магове, магии и тайни пророчества, дракони и хора, които успяват да се замесят в техните дела – всичко това изобилства и е пре-любопитно.

Използвана е силна музикална идея, която много премерено се появява само в ключови моменти. Качеството на рисунката в анимацията е неописуемо високо. Обектите са изрисувани подробно и красиво като дори леките забежки понякога с перспективните изкривявания изглеждат като оставени нарочно. Пейзажите са неописуемо чаровни, изработени с вкус и много детайл и изобщо идеята за света в тази анимация е за едно много специално място, където малкият принц безусловно носи нещо свято в себе си.