Ratatouille (2007)

Режисьор Брад Бърд, Ян Пинкава
Сценарий Брад Бърд, По идея на Ян Пинкава
Музика Микаел Джакино

Ratatouille се нареди сред най-интригуващите пълнометражни анимации на последните години. Историята, по традиция на модерните анимации е подходяща и за деца и за възрастни макар да е леко въпросително на коя от двете групи се харесва повече. И това колебание идва основно от естеството не на разказваната история, но на смисъла, който можем да открием в нея, а именно, че не трябва да се отказваме от мечтите си само защото другите нястояват да се откажем и също така наслояващата се все повече концепция според която това, че нещо изглежда непостижимо или невъзможно не означава, че действително е такова. Ако се замислим този мотив се появява на много места и дори в анимационният филм на Дон Блут “An American Tail” (1986) има цяла песничка, чийто припев започваше така: “Никога не казвай никога каквото и да правиш”. Освен това в Ratatouille преминаването на бариерата на другостта - човек да приеме плъх и още повече еманацията на човешката претенциозност, (еготизъм и отвращение от идеята за различното) – критикът Ото да приеме, че един плъх може да носи титлата най-добър френски готвач е доведена до съвършенство в неговата рецензия на края на филма.

Има и още нещо. Въпросната претенциозност на модерното общество, в която всеки гледа другия под лупа за да открие основание да обяви собствената персона за по-висша е част от проблематиката на филма. “По много причини да бъдеш критик е лесно – казва Ото – Ние рискуваме много малко и се наслаждаваме на надмощието си над онези които поднасят труда си и дори самите себе си на нашата преценка.“
А труда на онези, които градят е дори до някаква степен пренебрегнат и обезценен.

“Не всеки може да стане велик творец, - казва също Ото - но великия творец може да дойде отвсякъде”, което поставя отново въпроса за дугостта и заключва всичко казано с потенцията за цялостните възможности на човека и човешкото същество. Разбира се, че не става въпрос само за готвене и разбира се, че не става въпрос за мишки, а за мишката в нашето общество, която може да се окаже свръх надарена, но пренебрегната заради цвета и вида на кожата си или произхода си.

В този дух Ratatouille не е просто историята на един чаровен плъх, но историята на една реалия, в която може да се види индивида, малката частица като градивна.

Във всеки следващ филм на Pixar анимацията става все по-реалистична и технологиите стават все по-напреднали. Но всичко това без да изпадат в преследване на свръх реалистичност както експериментите в Полярен експрес и Беоулф на Земекис за да запази филма очарованието на стилизираните образи в анимацията. Общо взето баланса между свръх реалистичността и стилизацията е намерен изключително точно – например детайли като козината, косите, материалите използвани за създаване на средата са по-скоро свръх реалистични докато обемите като цяло и формите са стилизирани. Във всеки филм на Pixar виртуалното осветление става все по-добро и всичко това е за сметка на все по-добрия софтуер, който Pixar използват. (Крайния рендъринг на сцените се изпълнява на специално произведен за Pixar софтуер - Pixar Renderman).

Времетраенето на филма е 111 минути. Също интересно е, че критикът Ото, който е забележително портретиран се озвучава от Пийтър О`Туул. Филмът печели Оскар и още 40 други награди.