Алеша Попович и Тугарин Змей, 2004

Алеша Попович и Тугарин Змей
Режисьор: Константин Бронзит
Сценаристи
Константин Бронзит, Александър Боярский, Иля Максимов, Максим Свешников

Както винаги, а това е по условие задължително, когато говорим за руски филм повече имаме отношение към смислите заложени в този филм. Защото графично тази анимация е чаровна и красива. Особено приятна за гледане и много премерено стилиздирана. Както и при други модерни продукции се виджа, че са използвани различни програмни продукти, но крайният резултат е на концептуално ниво ретро. Близко е до стилистиката на старите анимации и същевремено на много места ясно се виждат леките сенки загатващи обемен изходен материал. Това е постигнато много умело и радва сетивата. Но смисълът на тази анимация е водещ както при огромен брой руски филми. Обърнете внимание къде са скрити жълтиците. Пред хранилището е поставена икона, която трябва да пази семейното съкровище. На няколко места в този филм персонажите се кръстят, особено в моменти, в които се случва нещо специално. Това е елемент, който е изключително важен за целия православен свят. Дори онези, които не са вярващи в бога понякога се кръстят многозначително. За да покажат човешката си принадлежност, за да демонстрират границите на човешките си възможности. Тоест тук говорим за онези символики, които са характерни, присъщи на една култура. И на тези порядки се гледа обезателно и по условия с много любов. Любовта в руските продукции е половината на цялото. Там любов и война вървят винаги ръка за ръка. Силни емоции, винаги вписани в тежка сюжетност и заредени с поетика, която възпитава. Възпитава кой си и къде принадлежиш. Много са важни тези неща. Детайлите са ключови и говорейки за този филм трябва да кажем, че той е пропит не само на сюжетно ниво от това, което усещаме в Русия, но е интерпредатиця много добронамерена и много сърцата на това, което ще видим ако отидем там. 

Нека не пропускаме нещо важно. Сюжетът на филма е приказен, поради което са разрешени и преувеличенията и извеждането на архетипите до тяхното съвършенство. Нека обърнем внимание на този кадър. Девойката Любенка вижда, че нейният мечтан жених потегля сам да се бие с враговете, които са откраднали златото на Ростов. Тя държи дълга и невъзмутима реч как няма да го изостави сам в беда и събира купища вещи и провизии за пътя си. Щом стига до малкото магаренце тя осъзнава, че то не може да носи и нея и провизиите и още по-невъзмутимо ги хвърля на земята. Много важна бележка. Магаренцето не заслужава и не може да бъде натоварено с толкова голяма тежест. Един кадър, огромно послание. Достатъчно е магаренцето да носи момичето. Тази човечност е фундамент в славянската култура. Да, има много места, където този фундамент се зачерква и героите са готови да пожертват всичко и всеки. Но там се демонстрира решителност. Тъкмо заради човечността, когато видим деностриране на непокизъм той ужасно много тежи на мястото си. Това портретиране е нещо, което аз обожавам в руските филми. Държа толкова много на теб и те уважавам и ако се случи да те неглижирам значи залога е неистина много голям. И тук още една бележка към портретирането на девойката. Тя язди седнала на една страна. Дори тръгнала на приключение, дори смела, тя продължава да бъде момиче. На този етап от развитието на обществото това е много важно. Вече е много важно. 

Затова казах, че когато говорим за руски филм ние можем да разгърнем коментарите си и вниманието си повече към заложените смисли. Графичното оформление е достатъчно да бъде приемливо дори, но там вътре е събрано толкова много съдържателен план, че десетки страници няма да стигнат дори само да нахвърляме посоките за размисъл. Измамата върви ръка за ръка с наивизма на добрия човек. Добрият човек, който живее за да се труди, за да съшествува достойно лесно може да бъде измамен. Лесно може да бъде подхлъзнат и вкаран в дългове и беля. В този филм го виждаме на няколко пъти. Онези, които не притежават лукавство могат да компенсират проблемите само с добро сърце, права мисъл и физическа сила. Волята, разбира се, стои в основата на всичко това. Мотивацията, че аз, който съм сгрешил ще поправя грешката си, е водеща. Аз, който съм допуснал да бъда надигран и ограбен ще поправя злината. Не защото съм алчен или сребролюбец, а защото го дължа на останалите хора от моят народ. Разбира се кадъра, който съм уловила показва циганките. Какво представлява славянският свят без пищните, атрактивни и омагьосващи образи на циганите? Те лесно те премятат и могат да смъкнат и кожата от гърба ти. Съвършен портрет. Атрактивни, красиви, тарикати до последния детайл. Но благодарение на тези техни номера в действието влиза говорещият кон Юлиус. А той е много интересен като образ. Тоест приказния сюжет задължително включва магически говорещ кон, който, обаче е престоял малко по-дълко с циганите и е в голяма степен комерсиален, страхлив и себичен. И той иска да бъде тарикат. Тарикат, който попада в компанията на достойни и смели хора. Интересна комбинация.

Няма смисъл да ви разказвам сюжета на филма. Ако влезете в уикипедия там той е разказан. Пък ако имате късмета ще го откриете в ютюб и ще го гледате. На мен са ми интересни авторовите гледни точки. Обърнете внимание как е представен владиката. Той седи на огромна маса заобиколен от своите царедворци, затрупан с пищни декорации, купчини от превкусни ястия. Царско охолство. И погледа на негово царско величество, когато в двореца му нахлуват обикновените граждани на Ростов с огромно кълбо злато. Тарикат и грабител на свой ред, той приема да пази златото. И тук няколко много важни оценки. Обикновените хора от Ростов имат уважение към княза си. Князът според тях няма да ги измами и ще съхрани тяхното злато, а подир ще им го върне. Те го уважават и почитат като честен и сктойностен голям човек. Един голям човек не може да си позволи да прояви низости. Но каква изненада, на края на филма князът се опитва да им открадне златото и им връща малка златна топчица. И възпитателният момент. Ако не върнеш златото на Ростов, където то принадлежи, ще пуснем лошия и ти, царю, не мож се оправи с него. Ще ти събори замъка и ще останеш напълно беззащитен. Заплахата на властта се изправя срещу заплахата на истината. Ти си тук благодарение на нашето благоволение. Дръж се подобаващо. И князът е принуден да върне златото на Ростов. Не може да крадеш от народа си. Колкото и да си алчен. Просто няма да ти бъде позволено. Красиво послание, нали? 

Тоест филмът залага на правилните оценки и изпраща много добри послания към децата. Ако някой ден вашия княз се държи недостойно постарайте се да му обърнете внимание над това. Бихме ли могли да искаме повече от една история, която включва много злато и цар. Мисля, че затова този филм е много ценен в съдържателен план. Защото този детайл е само част от нещата, които правят впечатление, но много съществен. По същият начин в "Алиса в страната на чудесата", когато царицата заповядва да се отреже главата на Алиса малкото момиченце махва с ръка и казва "Защо ви слушам аз? Та вие сте само едни карти за игра". Тези послания правят приказките изключително мощни. Днес децата са научени да гледат аудиовизуалните ефекти и не им се обръща внимание на посланията, които дават определени истории. Мой текст беше орязан с твърдението, че децата нямат нужда да им се казва в прав текст какъв е изводът. Те сами ще си го открият. Може и така да е. Но не изглежда да е така. Попитайте децата какво са ръзбрали и те ще ви споделят общите рамки на сюжета, но какво е посланието и къде е заключена сърцевината на смисъла те нямат възможност да посочат.  

Много ми се иска за кратко да отбележа, че музикалното оформление на този филм много ми харесва. То е деликатно и едва доловимо. Повече е заложено на звуците докозване, удряне - онези звуци, които допълвят анимираното действие. Като цяло звукът е много приятно изнесен напред и музикалните включвания така дискретни идват перфектно на мястото си. Споменавам го, защото някои филми затрогнати и зашеметени от възможностите на киномузиката започват да затлачват филма и го правят тежък. Тук е добита една много ефирна звукова линия, в която отново доминира смисълът. Това, което си говорят персонажите е толкова интересно или важно или смешно, че музиката е останала някъде много отзад. Едва доловима. Спомням си, че когато гледах филмът "Up" единственото нещо, което ми хареса в него беше музиката. Ако сюжетът има толкова много пробойни или по някакъв начин олеква съдържателно, тогава музиката сигурно е важна. Но тук тя е оразмерена съвършено. Или да го кажа по друг начин. Харесва ми това, че не е натраплива и е едва доловима и цялото ми внимание се насочва към това, което се случва. На практика може и без нея, защото останалото тежи солидно.

Когато казвам тежи солидно трябва да признаем, че става въпрос за славянски прочит и ако селяните влизайки в двореца в Киев не съборят поне стените на княза то това няма да бъдат истински славяни. Защото големият гироизъм има нужда да бъде иронизиран и има нужда от страничният поглед. Направили са нещо голямо, малките хора, но са си все така непохватни и необиграни когато става въпрос за самопредставяне. И това е част от техния чар. Те са смели, самоотвержени, те са намерили начин да спасят златото, но не принадлежат към високия еталон и едно тяхно влизане събаря стени. И тук две намигания. Може би високия еталон така се е изнежил, че не може да устои на едно гюле със злато и стените му диретно падат. И втора посока за размисъл - обикнавеният човек не живее за да се прави на нещо, което не е. Той има свое собствено самочувствие и грубото му и недодялано влизанве в един дворец показва колко е несуетен, неалчен и истински. И непохватен в интригите на този лъскав, направен от няколко листа хартия свят. Това са две субстанции, които се познават, здрависват се, имат отношения, но е по-добре да стоят далече една от друга. Много интересно, нали?

Много ми хареса архитуктурата на Ростов. Къщите, които стоят наклонени, атрактивно килнати по терена показват няколко неща. От една страна те носят белезите и стилистиката на характерните северняшки дървени руски къщи, а от друга страна те са килнати и наклонени, зашщото са построени съобразно терена. Тоест хората не са променили средата за да бъде тя подходяща за тях, но напротив нагодили са се по естествените форми на земята и съществуват в мир и синхрон с нея. Много са интересни къщичките, когато различните автори искат да ни ги представят в анимирания наратив. В анимациите къщите могат да се изправят и да се преместят Могат да имат най-различна форма, но най-вече те отразяват характера на средата. И тук случаят е точно такъв. На мен това много ми хареса. И ми хареса чувството за хумор, с което една скала събори вдсички сгради в Растов, но не можа да събори черквата. Нито в началото на филма, нито в края златната топка успя да събори черквата. Знаете ли защо? Защото е валидно правилото "С нами бог". Тук в България ние казваме нещо сходно. "Само напред и само нагоре. По пътя на Бога." Тези неща остават неразбираеми за някои други култури. Пак ще го кажа. В славянския свят дори невярващите в господ имат едно наум. И дори те се кръстят, защото този жест подчертава, че са част от една православна общност. Църкавата е несъборяема. Скала пусни отгоре и постройката няма да падне. Топка злато ще се разбие в нея. Толкова много символика има в тези няколко кадъдра, че човек може книга да напише само за тези послания.  

Самоиронията и конфликтите, които са заложени в сюжета. Това е една съвършена комбинация от образи, които еманират определени социални функции. Девойката е готова да следва големия герой навсякъде, но когато опира въпроса за избора тя иска деца, семейство, спокойствие, любов. Любов. Колко е важна любовта. Толемият герой иска да победи врага, да върне загубеното и е готов на смърт. Готов е да се изправи сам срещу всички, защото инстинктите му подзсказват, че носи достатъчно сила за да го постигне. Говорещият кон е комерсиален. Търси лесният път до парите и така бандата се разделя на един кръстопът. Бабата тръгва с момичето. Разбира се, че образа на старата майка, съвършената майка винаги ще гледа да си опази момиченцето. Това е културен феномен при много култури, тук е особено ярък. Жените ще пазят до последно девойките. Защото девойките са бъдещите майки. Те самите са бъдещето. Те трябва да бъдат възпитававани на свой ред да пазят живота и бъдещето на всяка цена и докрай. Дори прегърбени и едвам да ходят бабите учат внучките си, майките учат дъщерите си, че децата са всичко и са най-важни на света. Еманация на майчината закрила в лицето на бабата. Дядото тръгва след юнака. Защото юначното начало, превръщането на момчето в мъж има нужда от морална подкрепа. Без тази подкрепа няма да има израстване, но изключително важно. Дядото ще каже на юнака - "какво толкова, тя е само красива, умна и добра. Ще плачеш, ще страдаш, до края на дните си все за нея ще мислиш. Голяма работа. Така ти било писано, не се ядосвай." А бабата ще каже на внучка си "е, мъже колкото искаш. Ще се омъжишщ за някой по-послушен. Ще му гледаш децата, ще се дразниш от всичко, никога няма да бъдеш щастлива, защото няма да го обикнеш. Пък щастието не е за всички. Не се ядосвай." Конфликти, конфликти и истини. Просто прекрасно построено. На мен наистина много ми хареса. И самоиронията и контраиронията, и шегата с ултимативната мечта. 

Филмът не случайно има многобройни награди и дори чуждестранни. Но на този конкретен филм аз бих дала повече награди и признание. Защото виждате ли, когато мине времето осъзнаваш, че има много на брой интересни и добре разработени истории. Но някои от тях блестят с това, че са били по-оригинални като замисъл и са добре разработени. Какъвто е случаят с Wall-e. Други блестят с това, че са много хармонични, какъвто е случайт с Frozen. Някои са причудливи. В това число са мултипликациите на Бъртън, които ни грабнаха. Не с технологичния процес, а с идеята си. Смелата заявка в избора на сюжет и разбира се добре разразботен. Някои бяха първи в нещо, други първи в друго. Това са хиляди анимационни филми. Но има и такива филми, които още на сценарно ниво са били самороден диамант. И в този смисъл тук трябва да се отдаде особено внимание на сценаристите.Защото те са успяли да въплатят в едно общо тяло приятна и динамична история и вътре в нея да покажат сърцето на змея. Не само, а то тупти.Славянския феномен "риба, рак и щука" тук е въплътен. Виждат се и природната доброта и смелост, решителност и дори моментите на незнание. Вижда се отсъствието на алчност, виждат се прекрасни достойнства и качества. Наистина комплимент за сценаристите. Ние рядко говорим за това кой е написал една история. Особено, когато това е сценарен екип, а не бива да бъде така. И ви обръщам внимание на още нещо. Има сюжети, които са уж нищо, а вътре е океан от интересни неща. Помислете над това.  

Старото и новото. В новия свят ние сме толерантни. Възпитават ни, че каквото и да се говори или да се прави ние трябва да се държим културно и сдържано. Новият свят, респективно, е болен. Виж в стария свят нещата са различни. Говорещият забавен кон казва нещо неуважително към двамата възрастни и на секундата имате сцена, в която бабата и дядото бият кончето и му тъпчат устата с шишарки за да не може повече да говори обидни неща и да ги нарича стари и ненужни. Стари и ненужни? Бой. Немедлено. Защото в стария свят онези, които не почитат възрастните хора биват наказани веднага. Защото възрастните хора не са толкова безгръбначни като новите млади толерасти. Дребен детайл, но е вътре. Ти кого наричаш стар и неважен? Аз мисля, че ако изкуството за деца имаше повече такива моменти, самите деца ще растат с по-голямо уважение към възрастните. Защото това, което се получава днес, е че 15 годишно дете определя и родителите си и всички по-възрастни като "стари, изкуфяли, нетолерантни и дискриминиращи динозаври". Я пак? Виждате ли? За това става въпрос. А ето тук в това филмче през шегата, хумора и закачката детето разбира, че трябва да внимава какво говори за възрастните хора. Всъщност това много ни липсва и ми хареса, че го видях разработено в този сюжет. 

  

Големият герой Светогор се появява мимоходом в действието. Той е въведен в действието като ментор, но после разбираме, че е бил само резоньор. И защо мислите? Това е много интересен момент от филма. Когато сме тръгнали на лов за смисли ето ви един смисъл, който си заслужава. Приказките днес не са като някогашните приказки. И героите днес не са като някогашните герои. Затова е необходимо да видим един истински митичен герой и да се огледаме в него. Мъжествен, силен, всемогъщ борец за правда и свобода. Големият, известният Светогор. Няма нищо по-хубаво от това едва прохождащият герой още в началото да получи възможност да поприказва проне малко с голям герой. Аз съм имала такива моменти, разбирам за какво става въпрос. Това е една специфична приемственост, която оставя върху теб завета на предишния. Неформално въвеждане в ордена на нещо, което винаги трябва да бъде стойностно. И какво показва опита? Ако не тръгнеш по стъпките на големия герой винаги си в грешка. Ако тръгнеш по-късно, осмислил света през собствения си опит, то тогава ти си готов да градиш и надграждаш. Това литературно отклонение не е никак само отклонение. Героите трябва да бъдат почитани, трябва да бъдат пазени, Светогор е такъв образ и той влиза с гръм и трясък за да впечатли новаците. 

 

Но каква изненада. Времето на Светогор е отминало. Време е да го изпратят на дългата му почивка и да го оставят да си доживее старините на спокойствие. Нещо, което му се полага. Да бъде помнен като голям герой, да доживее старините си. Защото и това е привилегия. Да доживееш старините си. Младите хора днес не го осъзнават. Те не осмислят стойността на живота и затова с такава лека ръка приемат смъртта. Чуждата смърт, не разбирайте, че са пълни дебили. Те не осмислят собствената си тленост и не могат да разберат, че ако не се застъпят за правдата животът им е пропилян. И на края на живота на големия герой неговите ученици, последователи се отнасят към него грижовно и с топлина. Бабата го завива за да спи спокойно. Изключителен момент. Рядко съдържателен и много силен. Дано децата разбират и осмислят това отношение, защото без дедите, без корена и те самите нямат бъдеще. Но нека бъде едно свято бъдеще за да са си заслужавали всички битки. Няма да съжалявате ако гледате този филм. Той е от тези, които наистина ми харесаха.