Страници

Ну погоди, каникуль, 2021

Ну погоди, каникуль

Режиссёры Андрей Жидков
Алексей Игнатов
Джей Лендер
Максим Волков
Сценаристы Вячеслав Благодарский
Максим Аксёнов
Дмитрий Будашкаев
Александр Санатовский

За някои хора е изненада, че вече е създадена поредица от филмчета като продължение на така любимите на всички анимации от оригиналната поредица "Ну Погоди". Новата анимация има обновен вид и съвсем естествено това предизвиква определени въпроси. Тъй като новата визуална стилистика изменя цялостно и то на концептуално ниво творческите решения. И затова трябва да изясним нещо. Аудиторията днес е различна от аудиторията през 69-та година. Тя привикна да гледа, особено децата, анимации, които са изпълнени в определен стил. Това, което наричаме 3D анимация. На екрана всичко е 2D, но въпреки това хората свикнаха да го наричат 3D анимация отбелязвайки с това определени течения в стилистиката на анимационните филми както и вписаните в игралното кино анимирани образи и предмети. По силата на това да направиш римейк или продължение, както и да го наричаме, изисква да се установи какво ще очакват да гледат децата. Освен това има нещо много важно. Днешните деца играят особено много компютърни игри и вътре в новите филмчета има моменти имитиращи игра. От една страна, защото това е близко до децата, а от друга защото най-вероятно такива компютърни игри са създадени или ще бъдат създадени за децата. Това са новите реалии. И е напълно естествено те да бъдат отразени и въплатени вътре в новия випуск. Когато взимаме предвид това, че светът е различен трябва да вземем предвид и голямата тежест, която беше поставена над цигарката на вълка. Тя беше сочена като вредна и опасна за децата. Въобще няма да коментирам, че други персонажи, които децата виждат и срещат държат цигари, но никой не го коментира. Факт е, като резултат, че новият вълк не е пушач. Тоест авторите са се съобразили с максимален брой условности и са създали филмчета, които да отговарят на необходимите съвремени реалности. 

За сравнение ето една картинка на стария вълк. Той е разпасан, гневлив, държи се нахакано, невъзмутимо, невъзпитано, угоднически само когато полицаите са наблизо. Старият вълк откровено не харесва зайчето. Понякога иска да го изяде, а понякога иска да го докопа с неопределена цел. Понякога иска просто да го прецака, защото му се дразни. Защото за вълка всичко в зайчето е дразнещо. И винаги е прецакан. В стила на том и Джери върху главата му се стоварват безпорядъчен брой беди и това е причината чувствайки се измамен и излъган да се заканва. Може да се каже, че неговата блезпардонност поставена в единия край на поведенческите норми е компенсиран от другата крайност. Доброто зайче, което изглежда миловидно. Но нека не забравяме, че дори доброто зайче знае и използва някои номера за да се измъкне от вълка. Тоест в стария филм контрапунктите са много ярки, конфликтът е директен, сериозен и е личен. Номерата, които си правят двата образа, вълкът основно, са грубиянски и биха имали фатален край, точно както в "Том и Джери", ако това не беше анимационно филмче. Този вълк ние харесваме и обичаме и неговата цигарка портретира по перфектен начин и наглостта му и хулиганствата му. 

Но както казахме, действителността в света се е променила. И новият вълк има много по-миловидни и външност и характер. Той пак прави номера на зайчето, но номерата, които измисля са свързани с неща, които децата днес ще разберат. Няма люта закана, а моменти на дразнения. Номерата не се правят за да бъде нъпълно съсипано зайчето, но за да бъде добито превъзходство. Новият вълк е доста по-нарцистичен и търси внимание, отношение, лидерство. При него нещата са повече състезателни отколкото "аз или ти". И причината за това е основата на сюжета. В сериите, които успях да изгледам конфликтът между вълка и заека е изграден в голяма степен над опитите на вълка да отмъкне красивото момиче за себе си. Но тя харесва повече заека и голям брой коцузни ситуации започват от опитите на вълкът да я впечатли или да спечели нейното внимание. Поради тази причина комичните моменти не извират директно от конфликта между заека и вълка, а повече от неуспешните опити на вълка да добие този набелязан трофей. 

Малкото зайче вече не етолкова малко, а е напротив един пораснал и самоуверен заек. Той не само се радва на вниманието на красивото момиче по условие, но подхожда със снизхождение към вълка. Не му се ядосва на глупостите, не се дразни на номерата му. Той е един завършен модерен образ и задава модел на уравновесено поведение, което трябва да диктува, че когато се изправяш срещу идиот е по-добре да го игнорираш. А ако не можеш да го игнорираш трябва да подхождаш с разбиране и внимание. И тук в тази си част това е един съвършено нов филм, който концептуално е доста различцен от стария филм. Вероятно някои хора биха намерили това за промяна в смисъла и вероятно биха били прави. Но никога не трябва да се забравя, че новият филм е създаден има няма 50 години по-късно и е нормално дискурса, който отразява да е различен. 

Така, че си заслужава да бъде гледан и ще ви разсмее. Има много забавни моменти и те са  построени в една нова действителност. Със сигурност най-важно е децата да го оценят, защото е направен за тях. Ние като хора, които харесват и старото и новото можем да се насладим успешно и на двете, но за тях е по-различно. Те искат игрите и играчките им да изглеждат по модерен начин и отбягват неща, които са създадени в стар стил. Така както отбягват четенето на книги, което е изкуство в стар стил, по същият начин е възможно да избягват и анимации, които са създадени в стар стил. Не забравяйте, че тези поколения мислят, че Спондж Боб е красив.Това са културни пластове, с които ние не боравим. Тоест коментара над този филм винаги ще се върти около новите действителности и новите деца и не за друго, а защото го предхожда много различен прочит на двата образа в старите филмчета.   

Той е създаден с атрактивни мизансцени, добре подредени, интересни. Шегите са забавни, ведри. Настроението му е прекрасно. Самата анимация е както може да се очаква много приятна за гледане. На някои места, особено в планински разходки като този кадър, е оставена предумишлено по-семпло разработена средата за да напомня за компютърна игра. Децата харесват тази стилистика, свикнали са с нея. И това оказва голямо влияние върху стилистиката на филчето. Някои хора може да кажат, че изпитват съмнение дали е трябвало да бъде създаден и това е разбираемо. Ние твърде много харесваме старата концепция на оригиналния филм, но трябва да приемем и новите действителности. А в тях децата имат потребност от нов прочит за да разбират вълка и зайчето. Вълците и зайчетата в новата действителност са различни. 

Поддържащите образи са разработени като приветливи приятелчета и са наляти със смисъл на една в пъти по-голяма толерантност и разбиране. На концептуално ниво те също отразяват по перфектен начин наратива на съвремието. В старата поредица те бяха странични наблюдатели, неволно замесени, жертви на пакостите и в значителна степен тяхната реакция на гняв и самозащита помагаха на зайчето да се измъкне от капаните на вълка. Което правеше конфликтите в сюжета много по-интензивни. В новата поредица те са разбиращи, мъдри, много по-зрели, може да се каже "пораснали" емоционално и реакциите им са много по-премерени. Разбира се разработени са по красив начин, който да се хареса на децата. 

Това филмче предизвиква повече въпроси по отношение на хода на времето. Начинът, по който сме гледали на света преди 50 години и това какъв искаме да го представим днес. Въпросът не е толкова художествен колкото социален и социолозите и психолозите са онези, които днес могат да ни дадат по-любопитни и интересни коментари над него. Как са еволюирали обществата? Каква представа имат за себе си? Какви проблеми ги вълнуват? Как гледат на конфликтите? Как гледат на самоинициативата? Какви са оценките им когато са странични наблюдатели? Каква е оценката, когато някой ти създава проблеми? Кое се определя като забавно и кое предизвиква гняв днес и с какво е била различна някога? Какви са посланията, които трябва да достигнат до децата? Какво е значението на ремейка в рамките на психологическият феномен на забравата? Има ли опит да се реконструира разбирането за миналото? Направен ли е опит да се съхрани отнова, което сме намирали за ценно в миналото? Направен ли е опит да се омаловажи това минало чрез преработването на негов маркер? Направен ли е реверанс към нещо, което ценим или е експлоатирана щикотлива тема? Защото промяната в изразните и художествените средства е само една малка част от нещата, които можем да изкоментираме.-
 
Следващият сезон ще излезе много скоро и аз ще го гледам също така с удоволствие. Докато го гледаш мислиш за всички тези неща, които изброих, но настроението на сериите е много ведро и приятно. То оставя положителна емоция и в голяма степен е забавно. Ще ви разсмее на някои места. Феноменално, но факт, веднага след като гледате поредицата възниква потребност да си пуснете старите филмчета. Те се стриимват постоянно. Качени са на много места и лесно се откриват. Не само е приятно да си ги припомним, но и по някакъв специфичен начин веднага те връщат някъде назад в едно време, което е различно. Много е интересна тази комбинация от старо и ново. Интересно е противопоставянето. Интересно е когато се опитваш да ги сравняваш. И е интересно да се опитваш да гледаш на тях като на два отделни дискурса.


Няма коментари:

Алеша Попович и Тугарин Змей, 2004

Алеша Попович и Тугарин Змей Режисьор: Константин Бронзит Сценаристи Константин Бронзит, Александър Боярский, Иля Максимов, Максим Свешников...