Beowulf (2007)

Режисьор Робърт Земекис
Сценарий Нейл Гайман, Роджър Ейвъри

Сюжета на анимацията Beowulf е заимстван от англосаксонската поема “Песен за Беуолф”, която се счита за най-представителният старогермански епос от средновековието. Тя е записана към 1000-та година, но е създадена около 7 – 8 в.сл. хр. на територията на днешна Англия от германските племена англи, сакси и юти, които към 5-6 в. сл. хр. се преселват на новата си земя. Действието в поемата се развива на територията на земите от които идват племената – Дания и Южна Скандинавия. В най-общи линии това е произхода на историята, върху която е изграден сюжета на филма и той почти напълно я дублира.


За сюжета на филма може да се каже и още нещо и то е, че в крайна сметка той не е толкова впечатляващ. Дали това е проблем на сценария или е проблем на изходния материал не е съвсем ясно, защото е очевиден стремежа да се запази оригиналната история с минимални намеси.

По отношение на анимацията при Земекис се наблюдава едно желание да се постигне много високо ниво на реалистичност в образите и така тя се прелива в игрален филм. От една страна тези опити може би са оправдани за да се проверят постоянно развиващите се възможности на анимационните технологии и също да се предложи различен анимационен продукт дублиращ някои качества на игралния, но от там именно произтича една осезаема скованост. Ако при стилизираните образи портретирането, мимиките са доведени до съвършенство то при стремежа за абсолютен реализъм мимиките на хората са до някаква степен затруднени и все още технологиите не позволяват те да бъдат имитирани съвършено.

От друга страна ако в останалите анимации персонажите напомнят за озвучаващите ги актьори с някоя черта, тук самите персонажи са опит за копия на актьорите. В случая с Антъни Хопкинс образа изглежда леко недовършен. Има ракурси, в които персонажа не прилича достатъчно на първообраза си. Докато при персонажа озвучаван от Анджелина Джоли приликата е тотална. Така, че абсолютният реализъм в анимацията е поле, над което може още много да се работи, но той дава и други възможности. При него границата между съществуващ реален обект и измислен се заличава и те се явяват пред нас еднородни, лесно ни убеждават, че могат да съществуват едновременно.

Филма е любопитен да се види и то особено нивото на реалистичност с оглед на момента на създаване (2007-ма година), което ще продължава да се развива във времето с развитието на технологиите. Също така независимо от трудността с мимиките, която оставя едно особено усещане можем да кажем, че по отношение на текстурите, на графиката, Beowulf прави една много голяма крачка напред.