Страници

Legend of the Guardians, The Owls of Ga'Hoole - 2010

от Хелиана Стоичкова

 

Режисьор Зак Шнайдър
Сценарист Джон Орлоф, Емил Стърн
по оригиналната история на Катрин Ласки

"Легендата за пазителите" е една от впечатляващите анимации напоследък. Сюжета е приятен и не ангажиращ, движи се спокойно и се развива повече в посока демонстрация на чудото на тримерната анимация или анимацията въобще. Искали сте нещо красиво? Искали сте за миг да си преставите как се чувстват птиците по време на полет - това е един от добрите опити в тази посока и е много приятно да гледаш като малко дете, а като възрастен да осъзнаваш, че това са истински върхове на тримерно изработената анимация. Криле, пух, движение, осветление, материали - сигурно е необходимо да го гледаме няколко пъти за да можем да разгледаме по-внимателно колко много труд е положен за да се добие такова измерение на образа.

Като казваме образ - пухените оперени лица на совите са достатъчно изразителни и богати на емоционална нюансировка. Всеки път прави впечатление до какви тънкости могат да стигнат в персонифицирането на персонажите. Макар, че определена категорична висота имахме при Уоли и при Рататуи и в това отношение те все още държат преднина. Може би това не се дължи на недостатък, но на самият подбор на животно и неговите особености като формата на лицевата част, която играе основна роля в мимическото отразяване на емоциите - не знаем кое тук е ключово, но като цяло не надминава споменатите два филма. Още повече, когато говорим за анимираният персонаж Ива в Уоли, която с две елипси вместо очи беше самото съвършенство на мимична реч - истинско удоволствие и предизвикателство за художниците и аниматорите.

От много време насам се правеха анимации, но от високия клас продукции подбора на животни беше общо взето заземен - елени, мечки, чудовища, мишки, роботи, риби, мравки, е да, имаше пчели, но от птичето царство бяха разработени основно пингвините и кокошките. При това пингвините ги използваха в няколко филма - все едно са използвали едни и същи тримерни модели и им е било по-лесно. Това не е така, разбира се. Но беше учудващо, че няма много хвъркати в анимационните филмчета сякаш движенията на моделите ще бъдат прекалено сложни и трудно ще се рендват, което със сигурност не е достатъчен аргумент за големите компании, които днес произвеждат най-добрите филми. Но факт е, че крилото на пчела се рендва далеч по-лесно и бързо от крилото на птица с всичките пера и косъмчета.По-скоро обаче  проблема е бил сюжетен. Явно на сюжетно ниво не са имали достатъчно добър материал, което беше доказано и от филма "Горе", който си остана един сюжетен провал. След като се ангажираха със сюжет като "Горе" може би не са имали нищо по-добро.

Появяването на "Легендата за пазителите" означава, обаче, че трябва да очакваме поредица от анимации със хвъркати персонажи. Може би гарвани, може би врабчета за най-младата аудитория. Тя и без това е подготвена от анимациите на Дисни като пепеляшка, в която врабчетата са особено симпатично разработени. Може би в близките няколко години ще се насладим на образи и гледки, които преди това дори двумерно изработената анимация трудно щеше да ни предложи. И тук не става въпрос за невъзможност, но за степен на сложност на движението на камерата и самите обекти, която при 3d анимацията се дефинира по съвсем друг начин. Може би ни очакват персонифицирани царете на небето - орлите, които могат да имат още по-интригуващ вид при динамично летене.


Тук можем да вметнем, че маските стоят много антично и напомнят за римските бойци. Шлемовете им са изпълнени с детайли и украси, което им придава един по-героичен вид. Даже може да се каже, че обособяването на добрите и лошите се подсилва от шлемовете, защото са с различен характер. Шлемовете на лошите изглеждат като изработени от студено, кораво желязо, а на добрите са обагрени в златни тонове и са изпълнени с по-видими детайли.

Озвучаването на филма е събрало букет от любопитни гласове - Сам Нийл, Хелън Мирън, мериам Марголайс и много други, които са истинско удоволствие за слушане. Озвучаването е премерено, неангажирощо и пасва прекрасно на избрания сюжет. Определено няма някаква по-специфична музикална идея, която да запомним още от първия път както беше при "Уоли" или при "Горе", които по отношение на музикалната идея бяха отлични.


Като казваме интригуващ вид много добро попадение са битките между совите -различните видове нокти, които те си прикачат като саби, ками и метални нокти. Много са ефектни и в комбинация с маските създават настроение за характерност. Запомняеми са и са разработени така, че да могат да бъдат експлоатирани в други сюжети отново. Филмчето свършва почти с отворен край като ни се намеква, че злото е победено, но се задава ново зло в следващата серия. Очакваме я с нетърпение и сме сигурни, че ще е още по-вълнуваща визуално.

Определено ще се насладите на това филмче.

Няма коментари:

Алеша Попович и Тугарин Змей, 2004

Алеша Попович и Тугарин Змей Режисьор: Константин Бронзит Сценаристи Константин Бронзит, Александър Боярский, Иля Максимов, Максим Свешников...