Fantastic Mr. Fox, 2009

 от Хелиана Стоичкова

 

Режисьор: Уес Андерсън

По романа на Роалд Даъл

Сценаристи: Уес Андерсън, Ноа Баумбах

Когато представям тази мултипликация ми се иска да започна с букета от гласове, който е една от най-вълнуващите подправки на филмчето. Джордж Клууни, Мерил Стриип, Бил Мъри, Майкъл Гамбон, Уилиам Дафо, Оуен Уилсън са сред по-известните. Което е един много богат букет. Разбира се най-атрактивен е гласа на Джордж Клууни и той пасва чудесно на персонажа след като Клууни направи поредица от филми, в които влиза в образите на леко чалнати, много забавни и своенравни персонажи. В този смисъл е доста приятно да го слушате и да и да го сварвате с лудориите на Фантастичният господин Фокс.

Фантастичният господин Фокс е мултипликация, в която се разказва за приключенията на господин Фокс в стмежа му да се чувства специален и разбира се, всички да го харесват и да му се възхищават. За да се чувства истинска лисица, той трябва да надхитрява хората и да краде от тях каквото си е наумил. Сюжета е на места леко провлачен и това може би се дължи на нещо като липса от подправки. Липсват закачки, липсва малко пипер в разказа, върви доста еднопланово, може би. През цялото време следим развитието на персонажите едновременно, защото те са събрани на едно мято и им се случват еднакви неща. Може би от там се явява някакъв проблем. Но ако оставим това настрана, мултиплкацията си е със добре развита история и е презентирана в различна, от това, на което сме свикнали през последните няколко години, стилистика.

Когато говорим за 3d анимация напоследък разликите в стилистиката на грофичния дизайн на авторите се забелязват относително трудно. Това се дължи на няколко основни факта – първо стилистиката се дефинира много явно от крайната удитория (съвсем малки деца, по-големи деца или ширака аудитория от деца и родители); второ стилистиката се формира и до някъде от стилистиката, която компанията производител налага. Случая със филмите на Земекис е нещо напълно различно. ( The Polar Express, Beowulf, A Christmas Carol ) С неговите разработки се тества едно изцяло ново направление в изработката на анимационни филми, което се стреми да достигне ниво на реалистичност на образите посредством използваната технология, което да може да задоволи масовият вкус и едновременно с това да не извади визията на актьорите от полето на анимацията, което се разраства много бързо и има огромен финансов потенциал. Защото въпросната визия на актьорите е част от продукта, инструмента „известен актьор”. Ако започнем само да слушаме Брус Уилис е възможно постепенно имиджа на актьора да се видоизмени, а цялостният продукт е ценен когато активно помним, че това е неговият глас. Тъкмо поради тази причина дори в обикновените стилизирани 3d анимации озвучаваните образи напомнят за озвучаващият актьор посредством някакви черти на лицето или на общата физика, но само напомнят, не изглеждат като него. Така, че стилистиката в гафичния дизайн на 3d анимацията не толкова на фокус, тя присъства без да ни ангажира прекалено.

При мултипликационната анимация, от друга страна, се наблюдава друго явление. Тя най-често има силно изявено присъствие на автора в графичния дизай на филма. И това се дължи на факта, че изработката на куклите е относително по-дълъг и по-сложен процес. За всяка нова локация се изработва отделен декор или модифициращ се декор и това отнема повече време и в крайна сметка излиза по-скъпо. По-малко локации могат да бъдат предвидени в сценария, по-тромава режисьорска структура ще излезе накрая. Разбира се, че това също може да бъде компенсирано от по-голям бюджет. В случая на Фантастичният господин Фокс, по-голямата част от бюджета сякаш е отишла в набора на озвучаващите гласове. Но въпреки това е интересно да се види разработента концепция. Още повече, че както бяхме започнали да говорим за стилистиката – тя е различна, тя разнообразява, тя дава нови идеи и посока за развитие. И тя е запомняема като контрапункт на последните нашумели мултипликации, които имахме удоволствието да видим - Булката труп, Кошмари преди коледа, Мери и Макс.

Ако се загледате в персонажите ще видите, че е било предизвикателство да се работи с тях. Единствено не зная дали в изработката на физиономиите на персонажите е изпозвана технологията от „Булката труп”, която технология дава изключително високо ниво на изразителност на персонажите. Но предвид факта, че е трябвало да се съобразяват и с козината по лицата им сигурно е било славнително сложно.

Гледайте това филмче с презумцията, че ще ви дойдат още много идеи за неща, които филмчето би могло да каже и могат да се кажат за него.