“Vincent” (1982)

Режисьор, сценарист и автор Тим Бъртън

През 1982, Бъртън заснема филма “Винсент” – кратък мултипликационен филм с дължина от 5 мин и 52 сек. Този филм на Бъртън е посочван на много места като неговият режисьорски дебют макар на други да остава пренебрегван и като дебют да е посочван филма “Франкенуини”. Нашето предпочитание е да следим хронологично появяването на двата филма като дадем преднина на “Винсент”.

“Винсент” е историята на едно момче на 7 годишна възраст, което се преструва, че е актьорът Винсент Прайс. Обзет е от разказите на Едгар Алан По и неговото въображение и фантазии му помагат да се отстрани от реалността, попадайки в един приказен черноглед свят, в който той е лишен от своята любима и е превърнат в един обезправен творец. Във фантазиите си Винсент замисля оригинални решения как да се пребори с възникващите около него “проблеми” като да прибави леля си във восъчната си колекция, да превърне кучето си в гигантски звяр, с който да обикалят Лондон в мъгливите нощи в търсене на жертви. Накрая на филма Винсент е изтощен от наложените му мъчения и пада на земята вярвайки, че умира.

Бъртън написва “Винсент” първоначално в куплети с бинарни контрапункти между мелодраматичните въображаеми представи на Винсент и случки от реалността. Тези две реалии създават опозиционната двойка, която поддържа настроението и движи историята в нейното развитие. Така Винсент споделя изживяванията на образа от поемата на Едгар Алан По “Гарвана”, който персонаж се опитва да забрави своята загубена Ленор и тъгува по нея в разговор с Гарвана, който му е дошъл на гости в късните часове на нощта. Да бъде забравена Ленор е невъзможно и Винсент споделя тази болка.

Някои изследователи вярват, че Бъртън е използвал постановката на своето относително изолирано детство като изходна позиция за историята. Това толкова лично произведение действително кореспондира на информациите за детството на Бъртън, но в по-голяма степен отразява повече неговото отношение към конкретните феномени на детството и човешкия ум.

Но “Винсент” носи белезите на бъдещите филми на Бъртън и по-специално мултипликационните, която прилика съвсем естествено идва и от техниката на мултипликацията и от образността на персонажите. Те са с издължени лица, част от тях с пресилено остри бради, острите изображения, ракурсите, в които се губи границата между тавана и пода и др. Към тези може да бъде прибавена и високата изразност на лицето, която придава изключителна нюансировка на емоционалните изживявания и ги предава с лекота на зрителя. Това ще го видим и в последващите мултипликационни филми като в Булката Труп технологичните нововъведения ще помогнат това да се постига по-лесно.

Наратор във филма е актьора с почти 60 години на екрана Винсент Прайс, идол от детството на Бъртън. Прайс и Бъртън се сближават покрай филма и поддържат приятелството си до смъртта на Прайс през 1993. Бъртън определя това приятелство като едно от най-градивните в живота си. Участието на Прайс в продукцията придава допълнителен смисъл като напомня за хорър филмите, в които Прайс е участвал през годините и които Бъртън с удоволствие е гледал. Тази препратка обръща повече внимание на страховитостта на историята и то по-специално на интереса на Бъртън към Хоръра въобще, което ще се види много пъти в кариерата му в по-груби и по- деликатни щрихи.

Някои от образите и идеите във филма се появяват и в други последващи продукции на Бъртън. Експериментирането над кучето – основна тема в “Франкeнуини”. Котката в началото на филма “Винсент” се появява по-късно и във филма “Кошмари преди коледа”. Скелетите се появяват и в “Кошмари преди коледа” и в “Булката труп”.