от Хелиана Стоичкова
Режисьор Ралф Бакши
Сценарист Крис Конклинг и Питър Бийгъл
Анимацията е дълга 132 минути и покрива романите “Задругата на пръстена” и “Двете кули” на Толкин. Като цяло определено може да се каже, че анимацията е послужила като сториборд за игралния филм на режисьора Пийтър Джаксън и то в един положителен план. По повод на това Ралф Бакши, режисьорът на анимацията остава крайно недоволен и споделя, че никой не се е обърнал към него нито за разрешение нито за коментар. Приликите в сценографията, гледните точки и други решения на двата филма са наистина очевидни и не би било редно да ги омаловажаваме.
От друга страна, независимо от високата си стойност като пътеводител за игралните филми на Джаксън, тази екранизация има някои фундаментални недостатъци. На първо място тя обхваща само сюжета на романите “Задругата на пръстена” и “Двете кули” на Толкин, което я прави непълна и я оставя незавършена. Съвсем ясно е заявено желание тя да бъде продължена и публиката е оставена в очакване на втора част, която никога не излиза. Много рядко се предприема екранизация в две части без втора част да бъде изпълнена.
На второ място е редно да кажем, че изложението на историята е тромаво и детайлизирано само в някои моменти. За сметка на това ценно екранно време е изхабено в дълги и протяжни сцени, които са задържани заради естетическата си стойност, но неадекватни на темпо ритъма на историята. Като пример могат да бъдат дадени сцените, в които назгулите заплашително наблюдават Фродо защото при тях тази протяжност стига до крайности. Конете се движат заплашително, Фродо гледа уплашено, конете скачат, въртят се, назгулите гледат Фродо, Фродо гледа назгулите. И така нататък. Тежестта на заплахата, обаче, не е достатъчно изразена.
От позицията на времето вероятно съдим тази анимация твърде строго. Напълно нормално е да приемем, че тези сцени в момента на своето създаване са били всъщност доста ефектни, но от друга страна редно е да вземем предвид една малка подробност и тя е, че филма излиза през 1978, а междузвездни войни излизат през 1977 г. Тоест или трябва да приемем, че Междузвездни войни наистина е изпреварила много времето си или да приемем, че тази анимация все пак не е направена съвсем адекватно. По повод на това трябва да погледнем и бюджета й, който е само 4 милиона. При всички положения истината не е в нито едно от тези две съждения взети поотделно, но е комбинация от много условия. Предполагаме, че самата методика на изработка на филма е била сама по себе си достатъчно затрудняваща и сложна.
Очевидно е, че анимацията първо е била заснета с реални актьори и едва в последствие анимирана. Това се вижда ясно в движенията на анимираните персонажи и в оставените реално снимани кадри. Така се получава една комбинация от снимано и анимирано, която на места е интересна, а на места ни кара да се питаме дали сниманите кадри не са запазени единствено поради липса на време или средства. Тук виждаме едно основание някои сцени да са така тромави и удължени – тъкмо те са запазеният сниман материал, който не бил покрит с анимация или е покрит само частично. Освен това забелязваме, че лошите сили, войските на Саурон и Сауроман са запазени снимани. Така филма е изработен в два чисто естетически контрапукта – съответно на доброто и на злото, която концепция е твърде ясно видима и интаресна.
По отношение на изразността на персонажите не можем да не признаем, че игралният филм е доста по-добре изработен. Анимацията с цялото й богатство и потенциал не е успяла да постигне значителен емоционален заряд. Гласовете са твърди, резки и повече звучащи, да го кажем простичко, мъжкарски, което не придава стойност, а отнема предвид факта, че очевидно плануваната аудитория на тази анимация е съставена от по-младежка публика. Това е ясно от репликите и от разработката на някои сцени.
Не можем да не признаем, че някои недостатъци в адаптацията на оригиналният текст идват и от желанието в 130 минути да бъде събран материал, който Питър Джаксън събра в 357 минути. Съвсем естествено е новата разработка в чисто сценарен план да изглежда по-добра, персонажите да са по-плътни и добре разработени, историята по-добре разказана.
При всички положения интересно е да се види този анимационен филм, защото колкото и да откриваме негови недостатъци или достойнства той все пак е основа и отправна точка за игралната разработка в последствие. По повод на това Бакши споделя, че на него му е било много по-трудно, защото е разполагал само с текста на Толкин, докато Питър Джаксън е разполагал и с прочита на Бакши.
Интересно е, че персонажите на Боромир и Арагорн в анимацията са значително по-мъжествени, което е повлияно от момента на нейното изработване. В съвремието трактовката на мъжественият героичен персонаж е значително по-различна. Силните имат сериозни слабости и не е задължително да боботят с гръмки гласове за да им повярваме, че са мъжествени. Докато в един по-ранен етап разбирането за мъжкото и силното е малко по-различно и това може да бъде усетено в анимацията. Не се наемаме да настояваме над това, но определено разликата в разработката на тези персонажи е видима и нещо означава.
Интересно е, че Джаксън е взел директно някои разработки на движенията на Ам Гъл от анимацията. А това съвсем ясно означава, че тя като основа в прочита на текста на Толкин е била много добра по отношение на този персонаж. В анимацията Ам Гъл (Гълъм) се гърчи по същият начин, прави буквално същите движения, премята се и се търкаля, влачи се и ръкомаха такъв какъвто го знаем от игралният филм, което е знак за сериозни достойнства в прочита и реализацията на анимацията за да бъде тя така дословно цитирана.
Наистина много са нещата, които можем да научим от тази анимация и е хубаво да я видим. Особено в светлината на това да наблюдаваме черно на бяло как се надгражда над чужда творба, чужда трактовка. На практика въпреки откровеното раздразнение на режисьора на анимацията от това заимстване. Ето, че днес съществува игралният филм и той ни носи удоволствие.
Всичко казано дотук, обаче, няма за цел да омаловажи нито труда на Питър Джаксън, нито неговата разработка по историята както и гледна точка. Напротив, това води до още по-големи успехи. А и също така ни показва, че никое явление не е случайно, но е логично и последователно произлизащо от предходни явления, което сме склонни често да забравяме. Особено когато на всеки етап търсим уникалността на творбата и гласа на нейният автор.
Анимацията има финансов успех и съумява да спечели над 30 милиона (с бюджет на изработката 4 милиона). Приета е много положително от критиката и има номинации за наградите Сатурн и Хюго. Ралф Бакши печели награда Златен Грифон и тази анимация остава най-известният му филм.
Въпреки очевидните прилики Питър Джаксън първоначално настоява, че не е гледал анимацията, а в последстиве признава, че все пак я е гледал. Очевидно този спор е в развитие, защото малко по-късно признава, че в една от сцените с гледната точка на камерата съвсем съзнателно е копирал идея на Бакши. Бакши от своя страна твърди, че не е гледал трите филма на Джаксън, но се радва на успехите му. Бакши също така настоява, че Джаксън е разполагал с много по-голям бюджет, което съвсем естествено е повлияло положително на неговата разработка.
От друга страна, независимо от високата си стойност като пътеводител за игралните филми на Джаксън, тази екранизация има някои фундаментални недостатъци. На първо място тя обхваща само сюжета на романите “Задругата на пръстена” и “Двете кули” на Толкин, което я прави непълна и я оставя незавършена. Съвсем ясно е заявено желание тя да бъде продължена и публиката е оставена в очакване на втора част, която никога не излиза. Много рядко се предприема екранизация в две части без втора част да бъде изпълнена.
На второ място е редно да кажем, че изложението на историята е тромаво и детайлизирано само в някои моменти. За сметка на това ценно екранно време е изхабено в дълги и протяжни сцени, които са задържани заради естетическата си стойност, но неадекватни на темпо ритъма на историята. Като пример могат да бъдат дадени сцените, в които назгулите заплашително наблюдават Фродо защото при тях тази протяжност стига до крайности. Конете се движат заплашително, Фродо гледа уплашено, конете скачат, въртят се, назгулите гледат Фродо, Фродо гледа назгулите. И така нататък. Тежестта на заплахата, обаче, не е достатъчно изразена.
От позицията на времето вероятно съдим тази анимация твърде строго. Напълно нормално е да приемем, че тези сцени в момента на своето създаване са били всъщност доста ефектни, но от друга страна редно е да вземем предвид една малка подробност и тя е, че филма излиза през 1978, а междузвездни войни излизат през 1977 г. Тоест или трябва да приемем, че Междузвездни войни наистина е изпреварила много времето си или да приемем, че тази анимация все пак не е направена съвсем адекватно. По повод на това трябва да погледнем и бюджета й, който е само 4 милиона. При всички положения истината не е в нито едно от тези две съждения взети поотделно, но е комбинация от много условия. Предполагаме, че самата методика на изработка на филма е била сама по себе си достатъчно затрудняваща и сложна.
Очевидно е, че анимацията първо е била заснета с реални актьори и едва в последствие анимирана. Това се вижда ясно в движенията на анимираните персонажи и в оставените реално снимани кадри. Така се получава една комбинация от снимано и анимирано, която на места е интересна, а на места ни кара да се питаме дали сниманите кадри не са запазени единствено поради липса на време или средства. Тук виждаме едно основание някои сцени да са така тромави и удължени – тъкмо те са запазеният сниман материал, който не бил покрит с анимация или е покрит само частично. Освен това забелязваме, че лошите сили, войските на Саурон и Сауроман са запазени снимани. Така филма е изработен в два чисто естетически контрапукта – съответно на доброто и на злото, която концепция е твърде ясно видима и интаресна.
По отношение на изразността на персонажите не можем да не признаем, че игралният филм е доста по-добре изработен. Анимацията с цялото й богатство и потенциал не е успяла да постигне значителен емоционален заряд. Гласовете са твърди, резки и повече звучащи, да го кажем простичко, мъжкарски, което не придава стойност, а отнема предвид факта, че очевидно плануваната аудитория на тази анимация е съставена от по-младежка публика. Това е ясно от репликите и от разработката на някои сцени.
Не можем да не признаем, че някои недостатъци в адаптацията на оригиналният текст идват и от желанието в 130 минути да бъде събран материал, който Питър Джаксън събра в 357 минути. Съвсем естествено е новата разработка в чисто сценарен план да изглежда по-добра, персонажите да са по-плътни и добре разработени, историята по-добре разказана.
При всички положения интересно е да се види този анимационен филм, защото колкото и да откриваме негови недостатъци или достойнства той все пак е основа и отправна точка за игралната разработка в последствие. По повод на това Бакши споделя, че на него му е било много по-трудно, защото е разполагал само с текста на Толкин, докато Питър Джаксън е разполагал и с прочита на Бакши.
Интересно е, че персонажите на Боромир и Арагорн в анимацията са значително по-мъжествени, което е повлияно от момента на нейното изработване. В съвремието трактовката на мъжественият героичен персонаж е значително по-различна. Силните имат сериозни слабости и не е задължително да боботят с гръмки гласове за да им повярваме, че са мъжествени. Докато в един по-ранен етап разбирането за мъжкото и силното е малко по-различно и това може да бъде усетено в анимацията. Не се наемаме да настояваме над това, но определено разликата в разработката на тези персонажи е видима и нещо означава.
Интересно е, че Джаксън е взел директно някои разработки на движенията на Ам Гъл от анимацията. А това съвсем ясно означава, че тя като основа в прочита на текста на Толкин е била много добра по отношение на този персонаж. В анимацията Ам Гъл (Гълъм) се гърчи по същият начин, прави буквално същите движения, премята се и се търкаля, влачи се и ръкомаха такъв какъвто го знаем от игралният филм, което е знак за сериозни достойнства в прочита и реализацията на анимацията за да бъде тя така дословно цитирана.
Наистина много са нещата, които можем да научим от тази анимация и е хубаво да я видим. Особено в светлината на това да наблюдаваме черно на бяло как се надгражда над чужда творба, чужда трактовка. На практика въпреки откровеното раздразнение на режисьора на анимацията от това заимстване. Ето, че днес съществува игралният филм и той ни носи удоволствие.
Всичко казано дотук, обаче, няма за цел да омаловажи нито труда на Питър Джаксън, нито неговата разработка по историята както и гледна точка. Напротив, това води до още по-големи успехи. А и също така ни показва, че никое явление не е случайно, но е логично и последователно произлизащо от предходни явления, което сме склонни често да забравяме. Особено когато на всеки етап търсим уникалността на творбата и гласа на нейният автор.
Анимацията има финансов успех и съумява да спечели над 30 милиона (с бюджет на изработката 4 милиона). Приета е много положително от критиката и има номинации за наградите Сатурн и Хюго. Ралф Бакши печели награда Златен Грифон и тази анимация остава най-известният му филм.
Въпреки очевидните прилики Питър Джаксън първоначално настоява, че не е гледал анимацията, а в последстиве признава, че все пак я е гледал. Очевидно този спор е в развитие, защото малко по-късно признава, че в една от сцените с гледната точка на камерата съвсем съзнателно е копирал идея на Бакши. Бакши от своя страна твърди, че не е гледал трите филма на Джаксън, но се радва на успехите му. Бакши също така настоява, че Джаксън е разполагал с много по-голям бюджет, което съвсем естествено е повлияло положително на неговата разработка. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар