Cloudy with a chance of meatballs, 2009

 от Хелиана Стоичкова

Режисьори: Фил Лорд, Крис Милър 

По историята на: Джуди Барет, Рон Барет Сценаристи:Фил Лорд, Крис Милър 

„Cloudy with a chance of meatballs” е една чаровна анимация, която се появи точно навреме за да успокои напрежението в духовете, което се беше образувало от филма „Up”. Но този път филма е на Сони Пикчърс, което въвежда интересна перспектива за в бъдеще, още повече, че те веднага след „Cloudy with a chance of meatballs” пуснаха и новата си анимация „Planet 51”, за която ще говорим отделно. „Cloudy with a chance of meatballs” е анимация с ведър и интелигентен дух, която отново ни дава надежда, че се създава една традиция в анимационните филми да гледаме реализирани идеи, които са по-необикновени и неприсъщи в този смисъл на игралното кино. Какво имаме предвид – Monster house, Monster inc., Wall-e, Ratatuille – всички те залагат на оригинална идея, съдържат в себе си някаква нова идея или са мощно подкрепени от нова гледна точка към стари идеи. А това в повечето случаи силно впечатлява. В случая на „Cloudy with a chance of meatballs” оригиналната идея е в основата на сюжета, а именно дъжд от храна и при това най-разнообрани решения за това как би могла да вали храна от небето. Не просто сандвичи, не просто палачинки – от небето вали всякакъв вид храна, включително сладолед, желе, спагети под формата на торнадо и ние имаме възможност отново и отново да се наслаждаваме на тази оригинална идея, визуализирана посредством 3d анимацията на едно много високо ниво. Образите във филма са стилизани и това ги прави сладурски. Това е нещо, което сме коментирали и преди – големи очи, стилизирани форми, глава голяма спрямо тялото, изключително високо ниво на изразност на лицето, придаване на много богата емоционална нюансировка в настроенията на персонажите и всичко това е само част от хубавите качества на филма. Персонажите са много добре портретирани, много внимателно подбрани и разбира се създават една любопитна палитра, с която е рисувано в този филм. Протагониста Флинт Локууд е млад гениален учен, който още от ранно дество изобретява и създава най-причудливи и любопитни изобретения, дори живи същества, като всяко негово откритие е съпътствано от комичен провал. Тези комични провали са духовити и още от първият момент ние започваме да харесваме Флинт. Много атрактивен е образа на бащата на Флинт, който чувства някаква форма на затруднение да изрази напълно чувствата си към Флинт. Това не му пречи да е жертва на малката маймунка, която постоянно се опитва да му скубе мустаците, нито да стане жертва на компютърната мишка, която влачи по десктопа в търсене на прозорец в лабораторията на Флинт. Тези комични моменти са много сърдечно изработени и са обогатени от грубоватата визия на таткото. Интересна е дори маймунката на Флинт, която присъства неангажиращо, но разообразява. Повечето персонажи са изработени с много добро чувство за хумор, много мяра и успешно. Като започвам да говоря за кмета на градчето, който изиграва важна роля в развитието на сюжета и на протагониста ми се иска да спомена, че той е свързан с едно от посланията на филма изведени, разбира се, до крайност. В началото кмета е един амбициозен човек, който иска да възроди угасващият град инвестирайки в туристически атракции, които по стечение на обстоятелствата са разрушени не от кой да е, а точно от Флинт. Но този път привидният комичен провал се превръща в дъжд от храна и кмета вижда огромни перспективи за града и за себе си. Много плавно и много внимателно от образа на амбициозен управляващ кмета е доведен до образа на алчна свиня, която се тъпче с храна и иска все повече и повече от Флинт застрашавайки по този начин града. И ако кажем, че това е в общи линии сюжета на филма, то той е разигран по един много комичен и интригуващ начин, защото не само кмета се радва на всекидневните порции падащи от небето, но се радват и всички хора в града. И тук може би започва да се образува някакво послание на филма, макар, че не е задъжително да търсим такова - Всяко нещо, което е прекалено не е хубаво. И въпреки, че това послание е старо то стои толкова добре в този сюжет, че дори не ни прави активно впечатление. Смях, усмивки, красиви идеи, атрактивно разработена основна идея – дъжд от храна – филмът е чудесен и си струва да го видите. Самата 3d анимация, разбира се, е на много високо ниво. Както обикновено анимационните филми в тази стилистика са много премерени и поддържат едно отлично качество на анимацията.