Страници

Goat story - Old Prague Legends, 2008 г.

Хелиана Стоичкова

Сценарий, режисура и художник Ян Томанек
Jan Tománek

Тази анимация е интересна от различни гледни точки. Анонсирана е като най-добрата чешка анимация някога правена и така те предизвиква да я гледаш. Създадена е само от 15 аниматора, което е геройство действително. И не е проблем, че рендера е груб, защото за да се добие високо качество на картинката с всичките текстури, светлосенки и детайли са необходими не само много мощни компютри, но и повече човекочасове работа и по-голям екип. Така, че това, че рендера на филма е на ниво груб рендер и предподготовка не дразни сетивата. Ние добре знаем какви са причините за това и ако филмът е хубав винаги ще сме склонни да го приемем като артистично решение. Защото общото художествено решение го позволява. 

Трябва да се каже също, че въпреки, че е еклектичен стила на рисунъка той е все пак интересен. Обръщам внимание на носовете, защото в тях това се набива веднага на очи. Някои от персонажите имат квадратни носове отрязани отпред, а други не. Стилистично веднага това привлича вниманието и инстинктивно започваме да търсим причината някои образи да имат, а други да нямат това качество. Накрая разбираме, че това не е от значение. Тоест стои еклектично. Най-огромният и най-квадратен нос не съм извадила като кадър, защото е пъпчив и гнусен. Сега обръщам внимание на това какво правят образите. В този случай администраторът бърка с перото в носа си и си допира сопола за да пише. Или си чеше носа. При всички случаи, обаче, жестът е част от едно цялостно решение на представяне на тази действителност като по-просташка и примитивна. Все пак действието, ще аргументира авторът, се развива през средновековието и простолюдието по това време се предполага, че трябва да се е държало по този начин. Тоест филмът представя средновековният човек с ниска култура. Ние не можем да спорим с това, защото от една страна то е авторово решение и от друга страна е възможно да е било точно така. Това, че действителността е преставена по такъв начин следва да постави обаче и въпроси. Има ли този анимационен филм възпитателен характер в негативна посока? И също избраната посока е в следствие на подигравка към тази действителност или я намира за атрактивна. Защото е видно, че образованият учен не прави такива неща и ни е показан като окултурен. Създаден е правилен контрапункт, но същевременно простащините са толкова много, че започват да те озадачават. Предвид факта, че контрапункт е изграден от Ян Томанек трябва да приемем, че просто в един момент се е изплъзнал баланса. В старание да се добавят забавни детайли и оценки за тази средновековна действителност се е получило пренасищане.

Иска ми се да обърна внимание на това, че огромните очи в този филм не са довели до миловидност на образите. Ние от опит знаем, че големите очи придават на анимационните герои точно миловидност и постоянно се използват, в анимацията. Това се дължи на факта, че при децата очните ябълки съпоставено спрямо размера на главата стоят по-големи и ние сме свикнали да изпитваме радост при вида на тези лицеви пропорции. Те затова се използват. И почти винаги този похват работи. Освен това неестествено големите очи помагат в добиването на ярка изразителност в емоционалните състояния на героите. За същаление в този конкретен филм образите не са станали миловидни. И трябва да отчетем, че явно това не е било цел в художественото решение дори при водещите герои. Дори напротив, за да изпъкнат водищите образи като по-симпотични, огромното множество от други образи са допълнително загрозени.

Много може да се говори за авторовото решение на концептуално ниво, защото ясно се вижда, че от художническа и анимационна гледна точка в екипа е имало достатъчно добри художници, които не се страхуват от черното. Това е много важен момент при визуалните изкуства, защото авторите, които се боят от контрастите понякога до такава степен засветляват картината, че в нея няма тръпки. В този филм има визуални тръпки, и пак казвам, въпреки грубия рендер има красиви моменти. Вярно голямо геройство е да се зададе филм с толкова много персонажи, толкова много действие, толкова много озвучаване, толкова много различни мизансцени и то само от 15 човека. Бихме допуснали и, че това е постигнато с изключително ограничен бюджет. Но в крайна сметка трябва да гледаме общият краен резултат, а той не е толкова добър. 

Основната тема на филмът е пребиваването на главния герой в строящата се и разрастваща се Прага. Заварваме действителност, в която се пуска в експлоатация часовник с особено сложен механизъм и това се оказва водещо в действието. Главният персонаж и неговата коза се замесват в изработката на скулптурите за часовника и действието ги повежда през разнообразните перипетии до успешният край. На пръв поглед сюжетът е наситен, динамичен, пълен със живи сюжетни линии, които имат ясно начало, развитие и завършек. Всичко е перфектно с изключение на това, че пълнежът е много дразнещ. Козата и главния герой се напиват, постоянно. Когато се чувства низвергната и ревнива козата ходи в кръчмата и се напива до безпаметност сама. През действието непрекъснато тича двукрак таласъм с огромен провиснал език до земята, който също е дразнещ. Стои безвкусно. Скелети се взривяват след чаша мляко, мъже ядат грозде от гърдите на разголени мадами, кенеф с отвор във формата на сърце е пълен с голи мъже. Детайли, детайли, пълно с детайли, които са дразнещи. 

Съвместните действия между главния герой и козата са изградени както на много други места. Но тук вместо да ядат моркови заедно за да е по-оригинално те се наливат с бира. Ревността между човек и неговият "животински" другар я има и на други места, но тук козата иска да се жени за него. Тоест нехаресването на някакви неща в този филм не се базира на това, че не са направени добре, а на културна основа. Авторът ни е представил нещата през призмата на култура, която на мен лично не ми импонира и ме дразни. Намекът, че няколко мъже се натискат в малка кенефна стайчка със сърчице - това ми е в повече. Точно както ми е в повече ярко представената сексуалност между жената и главния герой. 

Още като се загледате в начинът, по който тя е представена виждате, че визуалното кореспондира перфектно на функцията й. Не говорим за голямата любов между мъж и жена, а говорим за чистосърдечна похот, търкаляне между чаршафите, или съвсем обобщено казано "европейско кино". То търси други прочити. На мен може да не ми харесват, но са правилно построени - големи цици, жадни погледи, огромна задница, секс. Стои въпросът от културна гледна точка кое е по-добре за децата - да гледат само и единствено шлифовани истории, вкоито няма нищо за секс и темите са така подбрани, че за де заобикаля тази. Или трябва нещата да бъдат казвани така както са и да няма излишни приказки за романтика. Това е някакъв вододел между красивите лъжи в изкуството и някакъв натурализъм или е друго делението? Много е субективна преценката. Но при всички случаи предизвиква въпроси. Защото някой ще се хване за грубия рендер на картинката. Мен това не ме притеснява, защото зная, че зависи от бюджета на филма. И ако една идея е ярка е по-добре да бъде създадена и с по-малко пари. 

Но има нещо във филма, което е смущаващо. Проститутка се сваля на козата. Козата измисля друга причина да извлече полза като й взима роклята. Има нещо в този филм, което ходи по ръба на абсурдното, дали е заради препратката към средновековието и всички трябва да бъдат изкарани изчанчени, дали е заради истеричните звуци, които голяма част от персонажитне издават - трудно е да се каже. Не ми се вярва, обаче, това да е най-добрата чешка анимация. Със сигурност поставя много въпроси и разглежда интересни микродействия като намесата на Мефистофел, като начинът, по който са представени чиновниците и властимащите. Те винаги са едни и същи - некомпетентни, взискателни, жестоки, несправедливи, алчни, себични. Всичко си е по местата, но въпреки това е загубена мярата. 



Няма коментари:

Алеша Попович и Тугарин Змей, 2004

Алеша Попович и Тугарин Змей Режисьор: Константин Бронзит Сценаристи Константин Бронзит, Александър Боярский, Иля Максимов, Максим Свешников...