Goat story 2 with chese, 2012 г.

Хелиана Стоичкова

Сценарий, режисура и художник Ян Томанек
Jan Tománek

Много е приятно, когато втори филм от поредица надгражда и е много по-хубав от предишния. Това означава, че шансът този екип творци да ни зарадва с нови още по-хубави произведения се увеличава и ще следим с интерес тяхната работа. Ако има някакви неща, които не са ни харесали, но впоследствие са били шлифовани и изработени по много по-добър начин това означава, че творците много добре знаят какво правят. И това са били така наречените "грешки на растежа". Като например баланса, за който говорих при коментара на предният филм. Там ме подразни, че козата постоянно се налива с бира, но в този филм това въпреки, че съществува не е толкова пресилено, овладяно е, обяснено е, вписва се по много по приятен начин. Смислово се вписва прекрасно и вече придава на козата характерност, причудливост и стои добре. Открит е баланса и е много приятно да го видиш.

В някаква степен вторият филм е разработен в унисон с модерните анимации като това се вижда на много места в сюжета. Въпреки, че е все така подробен и наситен на някакви събитийности то тези събитийности принадлежат и прилягат много по-ярко към основната сюжетна линия както е в другите анимации на големите студия. С тази подробност, обаче, че е запазен един характерен дух, който веднага ни подсказва, че това не американски филм. Малките жестове, постоянно появяващите се детайли, съседка, която троши оградата на двора за да излезе, не просто коментира, че тук всичко е развалина, но прави характерен жест с ръката. Филмът е пълен с тези детайли - някои са откровено оригинални идеи, а други са откровено близки до естественото човешко поведение демонстрации, които не са шлифовани и стилизирани до неузнаваемост, а директни. Миг на възхищение или размисъл незабавно е последван от шега, пренебрежителен жест и тази непосредственост стои много ефектно. Придава характерност на наратива. Американското кино много шлифова и префинва такива детайли за да е максимално универсално, което отнема и дава определени характеристики. Тук е  открит добър баланс между показването на тази непосредственост и шлифоването й.

Като казах шлифоване трябва да се каже, че рендерът е многократно по-добър от предния филм. Не само картинката е "издялкана" с повече внимание към детайлите, но и текстурите са на много по-високо ниво. Още в първият филм се виждаше, че художниците имат много добро отношение към светлосенките, но тук заради по-добрия рендер това се вижда много по-ясно. И динамиката на светлосенките не само е красива, но се вижда вече съвсем ясно, че е постигнато. По правило винаги може да се иска още, но от едно ниво нататък кадрите стават красиви и завършени. Погледнете в този кадър, например, колко много текстури има, колко добре са подбрани и как осветлението дава и дълбочина и динамичност на рисунъка. Ако не знаете, че е изработено с 3D програми може да помислите, че е рисувано на ръка. Трудно е да се поддържа такова ниво на детайлизиране в целия филм, но е достатъчно, че го виждаме на много места и това носи естетическа наслада. 

Фабулата се завърта около страстта на краля по вкуса на сиренето и неговата готовност да изтъргува всичко възможно за да се сдобие с още сирене. Неговата лакомвия го заслепява и той не вижда, че везирът му го подхлъзва към унищожаване на кралството в опит да го узорпира. В един момент разбираме, че везирът е самия дявол, но тук също има красив завой. Дяволите в този филм са повече на брой и това е прекрасна идея. Има дяволи лудички като бабата гяволица, която е налудничава пироманка. други два дявола, които са страхливи и предпочитат да си играят на карти тихо и далече от шумтевицата. Тоест дяволи много, но само някои са алчни и лоши. Това е интересна идея. Както казахме филмът е пълен с такива интересни прочити и хрумки. 

Особено атрактивен е кадъра в началото, в който катеренето по един склон ни е показано в системата на "иначе". Облаците се движат от пода към небето, сякаш неправилно оринтирани спрямо земята. Дървото е там за да ни заблуди допълнително и когато камерата се завърта виждаме, че човекът не лаци, а се катери по отвесен склон. Много оргинално решение и представен закачливо и интересно. Особено, когато ято птици прелитат от пода нагоре и ние, вече подозиращи, че гледната точка е завъртяна, се наслаждаваме на потвърждението.  Това са малки неща, но в приказния свят стават много големи, защото особено в анимационните филми те са резултат от търсен ефект. А този филм изобилства от такива малки и по-големи оригинални решения.

Царят и неговият везир. В предишният филм имаше залитане с носовете на персонажите и тяхната квадратна форма, тук това почти не се среща и по някакъв начин е видно, че от артистична гледна точка филмът не страда от това. Напротив, премахнат е детайл, който дърпа внимание, но не бил толкова важен. Искам да обърна внимание, че играта с контрастите в този филм е особено активна. И това е заложено навсякъде в него. От формата на телата на царя и везира до трите персонажа, които се появяват като помощници и участват в действието за да доведат приказката до нейният край. Те са висок и разтеглив, дебел и кьорав, който вижда. По отношение на последния, който ни е анонсиран като слепец - в тази приказка има многобройни моменти на деус екс макина, но те стоят приятно. Някак създава се настроението, че героите ще си сменят функции, ще се променят и това се случва бързо, приемливо и успешно забавлява.

Както забавлява и приказността като цяло. Например царят се придвижва летейки, блъскайки се и поглъщайки аромата на уникалното домашно сирене. И като споменах приказност вътре в текста има дори метафизична функция вложена в една реплика. На етап от действието страничен персонаж казва "типично приказен боклук" за подписването на договор. Това е текст, който прави вметка и говори сам за себе си, което е много оригинална закачка. Той има подигравателен характер, но изтъквайки една слабост подчертава много други сили на наратива. Това са интересни неща. Все едно за момент излизаме от приказката, коментираме я и след това се връщаме в нея за да продължи. Оригинално е.

Този втори филм е много повече създаден за детската аудитория. Авторите са отчели, че в първия няма песни и тук има три пъти детски песни в стила на западните продукции, които не са лоши, весели са и показват желанието филмът да бъде възприеман като детски. Защото песните радват децата. В третата песен ритъма напомня за филмите на Тим Бъртън и това изглежда съвсем нормално. Защото много от нас харесват "Кошмари по Коледа" и когато в действието имаш три странниперсонажа е уместно и песента, която ще ни изпеят да е в синхрон с тяхната странност. И това веднага ни препраща към Бъртън. 

В анимационните филми магията на разказа е доведена до съвършенство. Преди двайсет години, когато гледах "Полярният експрес" си помислих, че рано или късно огромни части от киното ще изтекат към анимацията, защото в нея всичко е възможно. От едната страна стои възможността да избуява стилизираният и художествен образ, а от другата страна стои и възможността да бъде добит образ съвършено копие на реалността, но с тази разлика, че може да покаже и гледни точки и идеи, които с камера няма как да бъдат заснети. И аз очаквах, че анимацията ще превземе екрана. И това в някаква степен се случи, защото всички тези фантастични филми, например поредицата на Марвел, ползват анимацията непрекъснато. Погледнете Трансформърс, която и да е от поредиците и вижте съвършенството на технологията. Уникалността на възможностите. Пускам си филма без любопитство към сяжета, а за да се насладя на анимацията в него. Сюжетът е достатъчно да е просто поносим. При детската анимация има още екстри. Тъй като тя представя един по-закачлив приказен свят дяволчето на този кадър си издухва носа в едно прилепче и го пуска да лети. Анимацията е уникално място са света на идеите. 

Затова този чешки филм си заслужава гледането, защото е пълен с интересни гледни точки, с интересни художествени идеи и защото надгражда. Изпълнен е чудесно и е интересен. От една страна сюжетът е семпъл, но от друга успява да стане атрактивен и да те задържи пред екрана. За някои хора това ще е просто поредната анимация, но за други хора, които обичат да се вглеждат в детайлите той ще бъде прелюбопитен. Защото е пълен с неща за забелязване. Прави силно впечатление и озвучаването. В първия филм то бе доста истерично, дори петелът бе истеричен. В този филм звуковото оформление е много добро. Музикалните идеи са приятни, гласовете приятни и всички допълнителни звуци са си на мястото. 

Обърнете внимание на тази картинка. На нея можете да видите свръх близък план, близък план, среден план, далечен план и там някъдеотзад още два. Много автори биха избягвали такова наслояване, защото натоварва изработката, но този показва, че е имало желание за дъбе работено над детайлите. В японската рисувана анимация такива кадри се дорисуват специално за да бъдат прилагани. виждали сте ги, те траят секунда две и изчезват, а са резултат от огромен брой часове труд. Този кадър в момента има същата съдба. Той се появява за няколко секунди само, но си е заслужавал всяко усилие. 

В предният филм, първа част, отбелязахме, че големите очи не са успяли да допринесат за миловиност на образите. Тук, обаче, тя вече е постигната. Много по-мили и симпатични изглеждат образите и в този смисъл това показва, че действително аудиторията на втория филм е категорично детска. Светлосенките в лицата са разработени още по-добре и като цяло подобряването на текстурите се е отразило и върху грима по лицата. Определено си заслужава този филм да бъде гледан и коментиран, аз очаквам с нетърпение следващия филм на този авторски колектив.