Impossible dream, 2020

Хелиана Стоичкова

Dagmar Doubková

Това са кадри от късометражния анимационен филм на Дагмар Дубкова, който е 8 минути. "Невъзможната мечта" разказва история в същината си семпла и позната до болка на всеки един от нас, нопо някакъв начин оценката на автора те кара да го гледаш и да го харесваш. Защото сюжетът ни показва ролевите модели на мама и тате в семеството по отношение на тяхната активност. Разбира се, че жената е идеализирана като образ, но това обобщение не е невярно. Защото активността на мъжете също я има, но я е от друго естество и не винаги и не във всяко семейство присъства. Докато жените нямат много място за импровизации. Децата трябва да бъдат изпрани, нахранени, дрехите изгладени, къщата почистена. Тоест подборът в сюжета е избирателен, но не е неверен и въпреки, че показва мъжът в една леко негативна светлина трябва да признаем, че много семейства функционират точно по този начин. 

Картинката е на пръв поглед семпла, авторовото решение изглежда така сякаш е подбрано, за да бъде нарисувана лесно, но ако се вгледате по-отблизо няма нищо лесно в рисунъка, защото той е изработен от една страна артистично, а от друга в посока да изглежда в някаква степен ретро. Обърнете внимание на тенджерите и чиниите. Те са с хоризонтално дъно, тоест погледнати са странично, но в горната част са погледнати леко отгоре. Това стои много артистично и доста от обектите в тази анимация са представени по този начин, което прави на пръв поглед семплата картинка всъщност интригуваща. Обърнете също внимание колко приятно са подбрани цветовете. Кадрите дори там, където са доста схематично построени и не са толкова подбробно разработени имат много приятно цветово оформление. В този смисъл филмчето е доста красиво.

Лицата на на персонажите са стилизирани и не е заложено толкова много на мимиките, но със своята безизразност всъщност те изразяват толкова много смисъл. Този минималистичен подход по някаква причина работи прекрасно в тази анимация. Може би защото сюжета ни е познат и имаме време да обърнем внимание на детайлите, а може би защото една такава история трябва да бъде разказана точно по този начин. С много малко лицеви оценки за да може, когато те все пак се появят да въздействат много силно. И действително спорадичните пояяви на усмивки при мъжа или сенки под очите при жената веднага привличат вниманието. 

Какво работи мъжът и какво работи жената - това е част от наратива и колкото и да не ни е приятно в него има доза истина. Понякога животът така се подрежда за хората, че по-нежното същество изпълнява работа по-тежка. Тази анимация ни разказва историята погледната през точно тази гледна точка. Мъжът работи като кранист и работата му изглежда лека и ненатоварваща. Дори има време да хвърли палаво око към красива жена минаваща наблизо. Това профанизиране може да подразни накои, но те не бива да забравят, че това съществува в реалния живот и обикновено изглежда точно по този начин. Тази анимация съвсем не се стреми да бъде любезна. Тя назовава нещата така както авторът ги вижда. И така трябва да бъде.

Какво работи жената е представено с утежняващо обстоятелство. Шефът й се спира и въпреки, че тя работи на конвейр в манифактурата й се кара, че работи бавно. Тя е старателна и не иска да си загуби работата, веднага започва да работи по-пъргаво. Макар и кратък този момент ни кара да съчувстваме на жената, защото през погледа на нейният началник тя е работник, от който винаги ще се иска максимума. Но през призмата на цялата анимация тази жена е човешко същество натоварено с допълнителни функции, които изглеждат не по-малко отговорни и уморителни. Тук вече съвсем ясно виждаме, че тя е поставена в нелека ситуация и този фрагмент ни подготвя за поантата на автора. 

Човек гледа една кратка анимация, която е само няколко минути и забравя, че тя е резултат от огромен труд. Това филмче, което трае само 8 минути е рисувано месеци наред и онези неща, които на нас ни се струват мимолетно преминаващи са резултат от изключителна последователност и мотивация. Винаги ми се е искало да го кажа и може би един къс анимационен филм е добър повод за това. Творци от цял свят пресъздават идеите си в анимации и това, което за нас преминава като няколко минути за тях е няколко години в някои случаи. Хубаво е това да се има предвид особено, когато се гледа по-къси авторски творби, при които няма екипна работа. Там мотивацията на автора е от особено голяма важност. 

Дагмар Дубкова ни показва дългите ръце на жената, които трябва да догонват всяко обстоятелство. Това е много интересна идея. Забравила кошницата на тротоара тя протяга дългите си ръце и я грабва отдалече. Трябва да сервира паниците докато още бърка яденето на котлона тя протяга дългите си ръце и готово. Дългите ръце са елемент в този разказ и резултатът е една метафора, която се е вписала деликатно и интересно и не се усеща като такава. Ръцете са олицетворение на активността на жената, която трябва да огрее максимално навсякъде. Тя е единствената в този наратив, която може да разтяга ръцете си. Тази нейна способност кореспондира на функцията, с която семейството я е натоварило.

Споменах предизвестяването на посланието и то в един момент идва. След като цялата домашна работа е свършена жената сяда да плете до мъжът, който гледа телевизия. По телевизията започва филм за една жена, която носи дете на гърба си и копае на нивата. мъжът заминава нанякъде с трактора и тя с децата продължава да копае нивата. Двамата съпрузи гледат това по телевизията и жената спира да плете. Под очите й се появяват сенки, устата й зейва отворена. Появяват се мимики и ние веднага ги забелязваме. Нейната оценка е авторовата оценка. Тя от сутрин до вечер копае нейната сбствена нива, прегърбена и с дете на рамо. И това се повтаря всеки ден, едно и също. Когато вижда, че съпругата му е твърде впечатлена от това, което показват на екрана мъжът става и спира телевизора. На нея не й трябват черни мисли, които да я карат да се самоосъзнава. На нея й трябва спокойствие и почивка. Точно толкова, че да е достатъчно да събере сили за новият ден, който идва.  

Анимацията свършва там, където започва. Семейството се приготвя за сън. Той си мечтае, тя си мечтае. Но действителността е много различна от мечтите им. Затова и филмчето се казва "невъзможна мечта". Най-вече, защото от действителността няма излизане. Всеки нов ден тя ще се повтаря и единствено ще се усложнява.