Archipelague, 1985

Архипелаг

художник и режисьор Румен Петков

анимация Красимир Иванов

сценарий Тома Бинчев

музика Борис Карадимчев

"Студия за анимационни филми София". Когато прочетеш това ти става носталгично и тъжно. Погледът назад към едно друго време може да бъде носталгичен. Някои хора не харесват стилистиката на това време. Някои не харесват минимализма, други не харесва социалистическият реализъм, трети имат въпроси относно начините на функциониране на това време, но ето, че са минали 38 години от създаването на този филм. Технологиите днес позволяват да се създадат чудеса и най-различни чудеса се създават, но има нещо в поетиката на това време, което продължава да ни липсва. Може би е нещо свързано с определен вид артистизъм, а може би е цялостният мироглед. При всички случаи мисълта се впуска в разнообразни посоки на размисъл. 

Тази анимация е 7 минути и от сюжетна гледна точка е създадена на основата на къс разказ с неочакван край. Което я прави едновремено и артистична и с приятна изненада накрая. Като казваме артистична този стил на рисуване е по-характерен за живопистта и е много далече от това, което сме свикнали да виждаме като стилистика в модерните енимации. На изток една стилистика, а на запад друго. Оказва се, че дори да са много добре разработени те в крайна сметка омръзват и сетивата имат нужда да се докоснат и до различни прочити на действителността. При тази анимация ако се опитаме да направим приблизителна сметка, че имаме около 10 кадъра в секунда, макар, че се вижда, че има междинни доработки и последваща обработка говорим за около 4000 рисунки, които са изработени от художника и аниматора за да може да се получи едновременно и артистичност и анимирания ефект. Вие ще видите когато я гледате, че броя на рисунките е намален посредством допълнителни техники и това показва отново, че в анимацията е необходимо естетическият ефект да бъде комбиниран и с интелигентни решения така, че да се получи ефекта.

Има кадри, които са междинни и не им е обърнато особено внимание, артистичността на стила го позволява. Това придава един леко замечтан ефект, поетизира разказа и допринася за ефекта в края на историята. Но има и кадри, които са откровено интересни и ако бяха изложени в галерия като отделна картина щяха да впечатлят много от посетителите. В този смисъл при анимациите винаги има неща, които не оценяваме колко много усилие са коствали, а е редно да го имаме предвид. Някои автори казват, че не харесват модерната анимация, която се добива с компютърни програми и не си дават сметка, че отношението им не е справедливо. Модерните технологии дават огромен потенциал в добиване на атрактивен рисунък. От друга страна има автори, които гледат само в модерното и неглижират високата художествена стойност на по-стари анимации, защото им се струват твърде ретро. И двете крайности не са правилни. Правилно е всяко едно произведение да бъде гледано не само в контекста на съвремието си, но и на какъв мироглед е преносител. 

Между другото бурното море в началото на анимацията е нарисувано също много сполучливо. рисунъка успява да направи внушението за високи вълни, силен вятър и опастност. В една картинка това не се вижда, но в хода на натрупващите се кадри ефекта е добит и много приятен за гледане. Без да е нещо претенциозно или да изглежда изпипано до съвършенство, а напротив изглеждащо живо, непосредствено така сякаш наистина екрана го е разлюлял. Майсторство е да покашеш с едри щрихи в такъв стил как се блъскат вълните, защото много лесно можеш да изпаднеш в обикновен хаос. Но напротив, още там те улавя настроението на филма.

В тази анимация отношението на персонажите е много човешко. На един фар насред морето стои човекът, който го стопанисва. Той вижда във водата давещ се човек и веднага излиза с лодката и го спасява. Когато спасеният се съвзема е напоен, нахранен и оставен да си почива. Тази конструкция човек е в беда и друг човек веднага се притича на помощ започва да се губи от сяжетността на анимациите. Освен това темата е сериозна и е представена по сериозен начин. Докато съвремените анимации търсят да покажат или нещо необичайно или нещо доста сладникаво и шлифовано. В тази анимация, там на фара, действието е организирано около спасяването на човешки живот. 

Сит и доволен гостът е оставен да прекара нощта на спокойствие и да се наслади на спасението си. Домакинът е съсредоточил вниманието си над вълните, птиците, морето и се старае да не му досажда. Колко идилично и почтено представено отношение към някой, който е бил на път да загуби живота си. Предполага се, че има нужда от време да осмисли това, което се е случило. Да споделят какво се е случило и какво може да се направи за да му се помогне ще е един последващ разговор. Сега е време просто за размисъл дълбок и чист над живота, над стихиите над естетиката на морето и природата. 

Но не се забавя и внезапният обрат. Спасеният мъж побягва по стъпалата обратно към морето. И докато ние започваме да правим предположения какъв може да е мотива зе неговите действия, да се опитваме да си спомним дали не сме пропуснали кадър, в който краде нещо той тича към морето. Самодоволен се смее. Много е приятно, когато изкуството те кара да се питаш какво следва или какво може да си пропуснал. Леко и ефирно усещане за съспенс се появява и разума започва да търси отговорите. Дали са в нещо пропуснато, или са някъде в началото на филма, или обяснението се корени в самото море. Все още не знаем.

Качва се спасеният мъж на лодката и навлиза навътре в морето смеейки се. мислим сякаш му е трябвала лодка? Не, неочакваният край е наистина неочакван и от сюжетна гледна точка филма свършва точно толкова артистично колкото предполага, че ще бъде. Защото ако за нормалните хора един спасен човешки живот е нещо важно, то винаги има такива, за които нищо на този свят няма стойност освен собственият кеф.