Фроузен се превърна в най-касовата анимация и това, че децата я харесват толкова много не е никак случайно. Почти всичко в този филм е доведено до едно ниво на съвършенство.На пръв поглед фабулата се обляга на идеята за снежната кралица по Ханс Кристиян Андерсен, но тя е така разработена, че сюжетът става нов, интригуващ и напълно различен. Интересно е, че имената на персонажите Ханс, Кристоф, Ана, Свен са кръстени на името на писателя. Ако произнесете имената им бързо ще чуете името на Ханс Кристиян Андерсен. Дисни много обичат такива препратки. И като цяло обичат филмите им да са пълни с малки оригинални подробности за всяка от които могат да се изпишат по няколко глави от кнсига.
Злодеят в този филм, обаче не е снежната кралица и тя не носи ледено сърце. И може би затова този филм е толкова интересен. Първите идеи какъв трябва да бъде филмът са направени преди 70 години, когато в Дисни възникват наброски за сюжет по приказката за Снежната Кралица. В него снежната кралица е негативен образ. Там тя е представена като чернокоса и сюжета е построен около класическата приказка. Но до филм не се стига и идеята е архимирана..През 1990 тя изплува отново и започват да се появяват идея, които зреят, но отново не довеждат до филм докато през 2008 не е извадена отново. Този път за да стигне до екран.
Запазени са ключови идеи като вледеняване на сърце, но те са представени по различен начин. Освен това "истинската обич" е представена по друг начин. Принцът, който трябва да целуне момичето е изобличен като злодей, а истинската обич е между двете сестри. Действително така фабулата става ориентирана към семейството и прави посланието за любовта много красиво. На много места любовта се коментира. Ледената кралица Елза отказва да приеме брака на Ана с принц, който Ана познава едва от няколко часа. Това е един съвременен прочит на отношението към брака и разбива обичайният приказен модел, който до момента е сме наблюдавали. В него принцесата и принцът се срещат, влюбват се и заживяват щастливо и безгрижно до края на дните си. В този филм отношението е много по-зряло. Кристоф също го гоментира като дава разнообразни аргументи на Ана, защо това нейно решение е наивно и прибързано. Той защитава думите на Елза и въпреки, че опърничавата Ана не му вярва децата получават възможност да чуят обяснение за несъгласието на кралицата да благослови този брак. Това е нещо, което аз много харесвам в детските филми на Дисни. Те представят една действителност и намират начин да дадат обяснения за едно или друго поведение, твърдение и явление. А това им дава един цялостен много завършен вид.
Оригиналните визии и решения както винаги са красиви и атрактивни. В този филм снегът е представен посредством магиите на Елза и игрите на вютъра много вдъхновяващо. Във втора част вече се говори за вятъра като за отделен персонаж, но това е естествено продължение на красивите на концептуално ниво идеи, които се появяват още тук. Този кадър е от началото на водещата песен в първи филм, която успя да ни грабне както с музикалната си стойност, но и с посланието си. Защото това е другата водеша тема на филма - да се освободиш от страховете си, които те тласкат към допускането на грешки. В стар стил Дисни създадоха поредната добра песен, която ще се нареди сред най-добрите детски песни и освен това ни я представиха по един много красив начин. "Не чувствай, крий се, прикривай се, не познолявай да разберат" Са напътствията на родителите, които искат да предпасят Елза от зли човешки очи. Но това постоянно криене е довело до неувереност, липса на самочувствие и неспособност тя да контролира силата си. Ето защо истинската обич е второстепенна тема. Първостепенното послание е, че истинската обич дава силата, от която имаме нужда за да бъдем по-доброто себе си и да живеем спокойно и щастливо в хармония със заобикалящия ни свят. Посланията на този филм са красиви и положителни. А това е много ценно в него.
Приятелство, обич и любов - това са теми, които са втъкани на всички нива в историята и я правят много универсална. Може би и това е една от причините да има толкова голям финансов успех. Двата филма "Замръзналото царство 1" и "Замръзналото царство 2" успяха да донесат приходи над 2 милиярда, което е впечатляващо. Разбира се, че към самият аудиовизуален продукт на пазара бяха пуснати всевъзможни игри, играчки и колекционерски продукти и те допринасят към успеха на двата филма. До такава степен, че в момента се подготвя трета част. Защото децата ще се радват да научат какво се случва с двете сестри по-нататък. И дори фабулата на третият филм вече да емалко "изморена" можем да бъдем сигурни, че тя ще бъде представена достатъчно атрактивно и вълнуващо с всичките тези красиви и интригуващи детайли. Защото всеки един от водещите образи в трилогията има свой собствен чар. Например Свен и Кристоф в първа серия играят много важна роля в приземяването на "фантастичното", но не на приказните идеи, а на начина, по който гледаме на тях. През младият мъж, който е един от народа, ние виждаме оценки за това, което двете сестри преживяват и правят. От една страна с отношение "всичко е потънало в лед, защото със сестра ти се скарахте" до оценки за това какво е любовта, кое е нормално и кое си заслужава.
Те са колективен персонаж тъй като идентичността на Свен е част от идентичността на Кристоф. На много места Свен е представен като олицетворение на вътрешният глас на Кристоф, който го напътства, критикува, коментира действията му, дава му съвети и си прави дори шеги с него. Това придава на Кристоф един много земен образ и е прекрасна предпоставка за чудесни комични ситуации. А този филм е препълнен с моменти, от които извира прекрасно чувство за хумор. Виждала съм някои да го определят като комедия, но аз не мисля, че това е комедия. Има силно комедийни моменти, но той е достатъчно сериозен. В него има и много сериозни и тъжни омменти. Особено ако сте в подходящо настроение малкото момиченце, което моли сестра си да отвори вратата може да ви докосне много дълбоко. Защото е олицетворение на търсенето на обич и приятелство и представено през образа на малко очарователно дете темата веднага става много сериозна.
Детайлите и начините, по които се разказва историята в този филм са много хомогенни. Например. Този кадър е от момент, в който Ана броди сама в гората, загуби коня си, падна в заледена река и влезе в малка хижа насред гората за да търси топли сухи дрехи. След голямото бродене в снеговете косата й е суха, лицето румено въпреки дългият път, който е изминала. Веднага след нея влиза Кристоф, който е целият потънал в сгреж и сняг. Можем да си представим той от колко далече идва така само с външният му вид се прави градация на изминатото разстояние. До такава висота стигат сравненията, примерите и начините, по които се разказват историите в тези много дорби анимации. И това е препратка към по-нискобюджетните проукции, където няма толкова много детайли и доработки. Екипите са много по-малки както и ресурсите да се обърне внимание на всеки един детайл.
По-горе изкоментирах това, че някои определят филма като комедия. Съвремените хора търсят съдържание, което трябва да е отгоре до долу "цветя и рози", но за щастие хората, които създават тези филми добре разбират, че децата имат нужда и от сериозно съдържание. Защото без сериозните моменти, включващи смърт на родителите, загуба на кралството, проблем със собствената идентичност и т.н. една история е твърде повърхностна и не представя конструктивни идеи на детето. В този филм балансът между смешното и сериозното е открит по прекрасен начин и самите деца реагират съвсем честно - оценяват това като интересно и приятно за гледане. Анимацията дава възможност историите да бъдат разказани по красив начин, но от изключителна важност е всъщност сюжета. Какво именно разказваме на децата като история. То трябва да е водещо, а красотата и ефектите да дойдат като допълнение. Аз винаги ще застъпвам тезата, че съдържателния план е водещ и е тъжно, че ние много радко говорим за онези, които измислят историите и повече говорим за онези, които откриват най-добрите начини да ги превъплатят. Това е в някаква степен осакатен подход. Трябва да се говори повече за сюжетите и с какво те са ценни. Особено, когато става въпрос за продукция предназначена за детската аудитория.
И особено, когато това се прави в контекста на съдържателния план и това, че в този филм нещата са много добре премерени. В рамките на една детска история Елза е представена не просто като ледена кралица със специални умения.Но тя е представена като много женствена. Когато ходи тя люлее ханша си с женствена походка, това веднага й придава по-зрял вид. Това е нещо, което се усеща инстинктивно. Но в един спрян кадър съвсем ясно се вижда. Погледнете каква кокетна поза е заела в този кадър. Косите се спускат женствено от едната страна, ръцете са миловидно допряни една в друга, очите са пълни с доброта и любов, ханша е изнесен на една страна, ключиците се виждат, лицето е приветливо усмихнато. На ръба на добронамереното там има нотка на съблазън. Също обърнете внимание, че талията на Елза доста често влиза в кадър. Тя има приятно женствени форми. Докато при Ана има моменти, особено в началото на първия филм, когато я виждаме с рокля, тънка талия, но го няма този сексапил. Повече е заложено на една момичешка чаровност, непохватност и припряност. Не случайно Ана непрекъснато чупи, изпуска и бута някакви предмети, прави някакви дребни бели, които да демонстрират нейната непосредственост и палавост. През по-голямата част от времето е облечена в дрехи, които прикриват нейната женственост. Това портретиране на двете сестри е направено много фино и красиво. Едната е женствена, зряла, разтерзана от вътрешни противоречия и бореща се с вътрешен конфликт. А другата е експресивна, буйна, смела, динамична, непохватна и бореща се с външен конфликт. Така получаваме много разнообразна картина на две сестрички - едната гледаща навътре, другата гледаща навън и това прави разказа много динамичен.
Динамика има и в музиката. Като оставим настрана това, че мелодиите и смисъла на песните са много добре подбрани трябва да отбележим, че онези моменти, в които има дуети са много аткрактивни. Като цяло анимациите на Дисни по условие са белязани от прекрасни детски песни и сред тях във времето остават някой особено ярки. И в красавицата и звярът има такива и в Tangled и на много други места. Традицията им в това отношение е прекрасна и вграждането на прекрасни музикални идеи и песни не трябва да бъде подминавано. Дуетите са разработени по страхотен начин. Прави впечатление, че държат музиката да е с много високо качество. Попринцип в американското кино музиката открай време е на изключително високо ниво. А традициите им с филмите, които са изцяло музикални и построени като мюзикали е вдъхновяваща. И някак съвсем естествено в контекста на толкова успешни мюзикъли филмовата музика за деца просто няма как да е друга освен много добра.
Атракционните персонажи са нещо, което се появява отново и отново в американското кино. Те винаги са подбрани много внимателно, винаги имат отношение към контекста, винаги са разработени така, че да бъдат натоварени с определени функции и много често са хумористични и миловидни. От една страна можем да кажем, че те се разработват по модел, но от друга страна трябва да кажем, че това се случва на много високо ниво и ефекта е винаги успешен. Не се сещам за филм, в който тези персонажи да не са придали на анимационният филм допълнителен стил, привкус и достойнства. Такъв е и случаят тук със снежният човек. Олаф е толкова атрактивен, че действието непрекъснато се подхранва от дребни закачки свързани с неговото съществуване и цялост. Обвързан с действието на повечето места само като придружител и без да е натоварен с функция по отношение на основният сюжет, той е натоварен с функции като емотивна, информативна, конативна ако използваме термини от лингвистиката и това го превръща в един афиш, в който постоянно тече сигнален поток. През него ни се казват интересни неща за участниците в действието и през него ни се показват разяснения на определени смисли, които иначе може да останат незабелязани. Атрактивността му извира не просто от това, че той е един вълшебен и омагьосан снежен човек, но от това, че този снежен човек има мечти. Той мечтае да е лято, да е горещо, да се припича на слънце и да се наслади на жегата. Докато той мечтае за лятото, получаваме и много директна авторова оценка. "Когато стане лято аз ще бъда това, което снежните човеци са през лятото" казва той и се заглежда в една локва в тревата. Авторовата оценка е поднесена с чувство за хумор и това е едно от прекрасните неща, които виждаме на много места в този филм. А именно противопоставянето на контрапункти. Студ и жега са едно от тях. За какво друго да мечтае един приказен снежен човек освен за жегата на лятото?
И така една приказна история за две сестри, всяка от които има свой собствен конфликт за разрешаване, но въвлечени изключително много в търсене на път една към друга. Стремежът на Ана да си има принц, който да обича, който тя заявява още в началото е на практика заявка, че тя иска да има едно голямо и щастливо семейство. Това е част от нейните искания. Опитите й да бъде близо де сестра си, желанието й вратите на двореца да бъдат отворени.Това преразказано с други думи е търсене на път далече от самотата чрез разрастване на семейството и приятелския кръг. Може би ако си има семейство това ще се случи. Може би ако се отворят вратите това ще се случи. Може би ако успее да спечели внимание от сестра си това ще се случи. Ана има много теории как да бъде постигнато бягството от самотата и благодарение на проблема, който инициира бягството на Елза, Ана получава възможност да направи една малка обиколка, да преживее едно своеобразно приключение и по пътя да успее да сглоби парченцата необходими за да се постигне това бягство от самотата. Там, където всички те се превръщат в едно голямо щастливо семейство. Е, малко омагьосано, но пък какво от това. Важното е, че се обичат.
Този филм може да бъде коментиран много и много субстанция предложи за размисъл на неговите достойнства. И ние дори не сме започнали да говорим за самата анимация и техническите и анимационни похвати използвани за постигането й.
Запазени са ключови идеи като вледеняване на сърце, но те са представени по различен начин. Освен това "истинската обич" е представена по друг начин. Принцът, който трябва да целуне момичето е изобличен като злодей, а истинската обич е между двете сестри. Действително така фабулата става ориентирана към семейството и прави посланието за любовта много красиво. На много места любовта се коментира. Ледената кралица Елза отказва да приеме брака на Ана с принц, който Ана познава едва от няколко часа. Това е един съвременен прочит на отношението към брака и разбива обичайният приказен модел, който до момента е сме наблюдавали. В него принцесата и принцът се срещат, влюбват се и заживяват щастливо и безгрижно до края на дните си. В този филм отношението е много по-зряло. Кристоф също го гоментира като дава разнообразни аргументи на Ана, защо това нейно решение е наивно и прибързано. Той защитава думите на Елза и въпреки, че опърничавата Ана не му вярва децата получават възможност да чуят обяснение за несъгласието на кралицата да благослови този брак. Това е нещо, което аз много харесвам в детските филми на Дисни. Те представят една действителност и намират начин да дадат обяснения за едно или друго поведение, твърдение и явление. А това им дава един цялостен много завършен вид.
Няма коментари:
Публикуване на коментар