Frozen ІІ, 2019

Режисьори: Дженифър Лий, Крис Бък

Сценарист: Дженифър Лий, Крис Бък, Марк Смит и сем. Лопез

Вдъхновяващата история от "Замръзналото царство" беше продължена и се появи логичното й продължение. Логично, разбира се, след като приходите от първия филм успяват да минат 1 милиард сепоявява и втори. Може би за да уови ехото и да спечели още. Но каква изненада, вторият филм успява да събере още повече приходи, което поставя тези два филма на върха в класацията на най-касовите анимации. Защо децата харесаха толкова много точно тази продукция и какво предложи тя, което толкова много ги вдъхнови? Можем да наднимкнем в някои от причините и да се опитаме да разберем на какво се основава успехът и на двата филма. Но все повече се говори за успеха или неуспеха на една продукция отколкото за художествената й стойност. На потребителите на изкуството днес следва да им бъде достатъчно да разберат дали филмът "работи" успешно. Тоест те искат да знаят дали когато заведат децата си в салона ще останат доволни и се гледа на продукциите повече като на продукти отколкото на изкуство. Съпътстващите продукти много допринасят за това. Човек може да си купи кукли, играчки, блокчета, игри и всичко това макар и част от една успешно работеща продуктова линия по някакъв начин отклонява внимонието от стойноста от художествена гледна точка към стойността, която произведението носи естетически, емоционално или като етап от развитието на изкуствмото въобще. И неслучайно повечето статии за продукциите не се занимават с такива отвлечени въпроси, а съобщават почти телеграфно основно ползите, които ще добием от тяхното гледане. 

Но анимацията не може да бъде наблюдавана извън контекста на времето, в което се появява. Защото дори между първият и вторият филм на "Замръзналото кралство" има разлики в изпълнението. Защото тези 7 години, които ги делят може да изглеждат малко, но от техническа гледна точка са големи. Компютрите стават все по-мощни, софтуерът става все по-добър, аниматорите и авторите на продукциите все по-опитни. Ако погледнете косите на персонажите ще видите, че има огромна разлика в тях и в начинът, по който са разработени. Това се дължи на дребната подробност, че при създаването на втория филм вече съществува плъгин обособен като самостоятелно софтуерно приложение, което позволява косата да се движи и вписва по друг начин спрямо анимирания обект. Кръстен "Звяр" и създаден за филма "Молан" тук той е използван за да накара косите на персонажите да се движат по по-добър начин. Когато се появи "Monster Inc." ние бяхме откровено впечатлени от това, че технически стана възможно да се рендва и анимира такова огромно количество козина, но ако обърнете внимание там козината не се движи непрекъснато и динамично. Достатъчно беше, че е пухкава и красива и, че въобще може да се рендва. От техническа гледна точка авторите на анимации сигурно отдавна са приели, че със завършването на една продукция са успяли да направят максимално добър резултат за времето си. Тоест само след няколко години и дори месеци ще се появи нова технология, която би им позволила да постигнат още по-забележителни резултати. Те трябва да го преглътнат и да насочат усилията си към следващия проект. Това движи и технологиите и качеството на продукциите непрекъснато все по-нагоре и по-нагоре. 

"Не се притеснявай, аз те държа за ръката". Така казва Ана на Олаф докато държи дървената му ръка в ръцете си. Чувството за хумор, което видяхме в първия филм тук се повтаря и е особено духовито. Изключително е забавна непрекъснатата употреба на похвата да се говори едно, а да се вижда друго. Това винаги успешно забавлява и анимациите са особено благодатни в това отношение. Или употребата на метафорично говорене. Или употребата на други реторически и стилистични фигури, които правят разказа жив и наситен на интересни подробности. Това е нещо, което трябва да бъде изведено като характеристика на този филм, а именно, че той е пълен с интересни подробности, които държат вниманието приковано. Има един единствен момент, където действието леко провисва и то е по време на песента на Кристоф за невъзможността му да намери път към Ана и съмнението му дали това трябва нещо да означава. И това провисване не е защото песента не е достатъчно ярка, а защото се появява в момент, в който ние вече очакваме да разберем какво става натътък. Какво ще се случи сега и песента му се явява нещо като принудителна почивка на място, където ние вече чакаме ново развитие на действието. Това не е слабост на филмът, напротив прави го още по-интересен, но се усеща. 

Еволюцията на образа на Елза също е интересен. Когато ние се запознахме с нея тя беше една уплашена кралица, която се опитва да разреши вътрешен конфликт причинен от нейните умения. Във вторият филм вече виждаме една кралица със самочувствие, която прави нещата, защото чувства, че трябва да бъдат направени. Не се страхува от непознатото и е открила вътрешният си баланс. Но, действието се заражда именно там. Дали вътрешният баланс е достатъчен и дали не е необходимо нещо да бъде открито. Нещо, което винаги е било там, но не е разбулено още. Тоест вторият филм започва отново с вътрешен въпрос, но този път той не извира от душата на Елза, не идва от нея, а е зададен някъде отвън. Външна сила поставя въпрос, който касае вътрешният и личен свят на Елза. Така построен конфликтът стои различен от предишният път и не ни се струва като повторение на вече видяни неща, а като нещо съвършено ново. Интересно е това, че условността на детската приказка, която ни представя ледена царица с характерни свръхестествени способности не стои по начинът, по който това стои във филмите на Марвел, които също са приказки, но са приказки за големи деца. Може би, защото тук говорим за категорична детска приказка то стои хомогенно, докато в продукциите на Марвел, понеже бе гротескно експлоатирано приказните умения на персонажите там олекнаха. Ето пример. Представете си, че в приказката за ледената кралица Елза може да произвежда лед, Свен да плюе огън, Кристоф да вкаменява въздуха, Ана да бълва огън / както се очертава да може в третия филм, между другото/, вратарите на кралството да могат да летят, главният готвач да е с губени ръце и т.н. Тогава атрактивността на Елза ще намалее и окцента ще се измести от нейните умения. Сред хората тя е единствената, която има специални умения. Всички останали са по един красив начин обикновени и това на два пъти във филма се казва на глас. Веднъж от Кристоф и веднъж по повод на хората от гората. Само приказните същества, с които героите взаимодействат има специални умения, което подвежда естествено и към съдържателния план на сюжета.  

 

Петият елемент. Да, препратката е директна. В търсене на петият елемент много бързо ще разберем Елза тръгва на приключение придружена от цялото си семейство. Но за разлика от сюжета на игралният филм с Брус Уилис и Мила Йовович, където още с появяването на свръхсъществото то ни е представено като "петият елемент" и като едно много специално същество, което трябва да бъде пазено, то тук разбираме, че Елза е петият елемент чак на края на действието. Децата са оставени да очакват откриването на някакво митично и много специално същество и чак в края на историята разбират, че то през цялото време е било пред тях, но не го е знаело. Това прави действието приятно за проследяване, защото държи напрежение и движещата сила напред е търсенето на истината. За да е съвсем оправдано това очакване и търсене на истината е добавена притчата за стената на язовира. Някаква истина е била забулена в мрак и трябва да бъде разкрита за да възтържествува отново мир и разбирателство. Смесени заедно те ни подлъгват да не знаем какъв отговор търсим да открием накрая. И когато и двата отговора идват всичко си идва по местата. Вътрешният конфликт на Елза да разбере за себе си какво общо има с призоваващият я глас на петият елемент е комбиниран с разрешаването на конфликт външен и свързан с миналото. Справедливостта трябва да възтържествува. Не като бъде наказан някой, вижте колко красиво е представена справедливостта, но като бъде поправена грешка и бъде казана на глас. Това ще възстанови справедливостта. 

Инициацията и въвличането в действието започва в момента, в който Елза разбужда духовете на четирите елемента. Това принуждава и нея и останалите да се впуснат в новото си приключение. Тек много ключова е песента, с която тя влиза в това приключение. "непознатото ме зове"пее тя в песента и по стар обичай за филмите на Дисни както музиканата идея, така и смъсалат на песента са много силни. Тази песен стана любима и на малки и на големи и с огромно любопитство очаквам третия филм за да видя ще успеят ли да ни представят трета равностойно добра песен. Това е много важен елемент от техните филми и те обръщат огромно внимание на качеството му. Например в първия филм песента на мъничката Ана, която пее пред вратата "покажи се" е бил премахната и впоследствие е била върната във филма. Дори толкова успешна песен е била въпросителна, което идва да покаже, че на тези неща се обръща особено голямо внимание и се подбира само най-доброто. Както трябва да бъде.

Това е един безспорно изключително красив филм. Технологиите позволиха на аниматорите д ани покажат всичко, което пожелаят включително вода вътре във водата. Звучи простичко, но дали е толкова простичко да се изработи? От историята на филма разбираме, че част от екипа не само е посетила ранчо, където художниците са имали възможност да изучат отблизо конете, но също така са ги яздили. Разбира се, че ще ги яздят, ще си помисли някой. Това е толкова естествено, но истината е, че при създаването на този филм е направена една сериозна обиколка. Посетени са определени местности, гори и плажове за да бъде добито усещане за средата, вкоято се разиграва действието. Някои неща могат да бъдат имитирани успешно и без да бъдат посещавани локации. Ето ви няколко снимки, действайте. Но когато творците имат възможност да съберат лични впечатления това веднага оказва влияние над крайният резултат, защото те предават усещането за своето възхищение и чувства върху произведението, в което пресъздават тези предмети и среда. И тъй като в анимацията всичко вече е възможно най-силните и ярки моменти са на ниво интерпретазия. Какво е това същество кон, как този кон се движи, как гледа, как цялото му тяло излъчва настроението, което в момента изживява. При коня, например, е обърнато внимоние на това, че очите са бели светлини и е било трудно да бъде нарисувано на къде гледа коня. Затова е била използвана позицията на тялото му и в много голяма степен позицията на ушите. Този малък детайл раблоти прекрасно. Ако се загледате в моментите, в които той решително се затичва или е ядосан ушите са дръпнати назад като при котките. Котките изтеглят ушите си по този начин назад, когато са в готовност да нападнат. А кучетата изтеглят ушите си толкова индензивно напред, когато са фиксирали вниманието си над нещо. Но както и да го гледате резултатът е верен и работи успешно. Конят гледа право в Елза. Естетиката му е неоспоримо красива и ние получаваме достатъчно много възможности да се насладим както под вода така и над нивото на водата, където Елза го язди. Тоест това, което прави този втори филм особено специален е заеграването с тези детайли. Игра със осветяването, игра с начините, по които са представени приказни обекти и цялостното офрмление на средата. На някои места те минавата като мимолетни кадри само за няколко секунди, но това е магията на киното. Внушенията, които успяват да наслоят са впечатляващи.

Каменните гиганти са също много интересни. Ето една скица, на която можете да видите как изглежда една първоначална наброска от която се тръгва за да се стигне до красивата анимация накрая. Това е идейният момент, преди да се появят 3д обектите, преди да се появят материалите, осветяването, раздвижването в тримерното пространство. И не е случайно, че в много анимации за части от секундата, а на други места в цели епизоди тримерно добитото изображение с неговият характерен стил се допълва от кадри имитиращи рисувана анимация. Те често са добити чрез рендване на тримерни обекти, но са им приложени допълнителни ефекти, които да ги направят да изглеждат плоски. Тоест крайният резултат на тримерната анимация е двумерно изображение, което ние възприемаме посредством двумерните екрани. Онези прожекции, които създават ефект за 3d анимация са вече различно нещо. По правило нашите екрани имат двумерно пространствено измерение и крайната картинка е двумерна както и да е изработена. 

Вятърът в тази анимация е изработен посредством специален плъгин наречен Гейл. На практика сам той се превръща в персонаж и така художниците намират начин да го управляват от една страна по-лесно, а от друга страна да го интегрират в анимацията като актант, който влияе на останалите обекти в сцените. Това се има предвид под промяна в технологиите, защото постоянно се търсят нови и по-добри, по-адекватни начини да бъдат изработени определени ефекти. Това води до натрупване на средства и похвати, които водят до качествено подобряване на крайният резултат. Сцена, в която ние виждаме едно подскачащо човече от техническа гледна точка е пълна с функционалности, които дори не можем да си представим. Вятърът е малка програмка, друга част от програмата управлява косите, трета управлява светлината, някое специално приложение управлява снежинките и т.н. За да се получи една сцена от 5 секунди, която ние ще благоволим да гледаме. В този смисъл произвеждането на тези анимации е доста технично упражнение, но тази техничност и познаване на средства за постигането на добри резултати е доведена до произведение на изкуството. 

Както и в първият филм и тук забавното е представено задължително придружено от сериозни моменти. Елза се превръща в ледена фигура и Олаф умира. Елза и Ана посещават кораба, където техните родители са загинали. Това са важни моменти, които дават контрапункти в историята. Ние постоянно се стараем да разказваме детски истории, които са освободени от сериозни нещо като смъртта, за да не травмираме децата. Малко кученце умира в една от моите детски приказки и веднага ме критикуват, че това е твърде тъжно. Но без тези моменти радостта от живота и положителните емоции не могат да изпъкнат и не могат положителните послания да добият своят смисъл. Затова сериозните лица от този кадър са много показателни. Героите разрешават важни и сепиозни проблеми. Не могат през цялото време да се смеят.