Paperman, 2012

автор Джон Карс
Уолт Дисни студио

"Хартиеният човек" е вдъхновяваща 6 минутна анимация. Тя разказва чаровна любовна история между двама души, които се срещат на спирка на метрото и тази среща определя целия разказ на филма. След като въднаж разменят погледи и споделят момент на положителна емоция жената се казва във влака и потегля оставяйки мъжа сам на перона. Запленен от нейната красота той отива на работа и там най-неочаквано през улицата в острещнат акооперация я вижда отново. Работният процес за него вече е невъзможен и той започва да сгъва хартиени самолетчета от формулярите на люрото си в опит да я накара да го забележи. Сюжета е изграден на опитите на мъжът да привлече нейното внимание, което довежда до срещата им накрая. Така преразказан той звучи даже доста семпло, но истината е, че филмът е изключително симпатичен и приятен за гледане. 

Тази анимация е създадена в стилистиката на така наречените двумерни анимации, но е създадена посредствум програмни продукти, които комбинират както двумерна и тримерна технология така също векторна и растерна технология. Това на практика означава, че различни елементи в сцените са добити по съотвенто различен начин. Например обърнете внимание на гарата. Кадъра, който съм подбрала показва силно изявена въздушна перспектива, която показва обектите в далечината блурнати и изсветляващи. Това е много артистичен и красив похват, който придава на филма ретро стил. Ще го видите и на други места. Векторно добитото изображение е получило от една страна филтри, а от друга страна и известна растерна маска отгоре за да се получи този ефект. Също обърнете внимание, че дори там, където перспективата изтънява кадъра и нещата стават "неважни" има достатъчно детайли, в които да се загледа човек. Това е много важно в наистина добрите анимации. Те не пестят усилие да изаботят фоновете и средата така, че да има достатъчно неща за разглеждане ако спрете дори произвелин кадър. И всичко това дори не е най-интересното вм този кадър, защото той е построен в стил "Ешер". Обърнете внимание, че конструкциата на гарата е перспективно посукана за да направи така, че човекът да изглежда като колона на гарата. Погледнете навеса, едната колона е равнена с перона, а другата колона е преместена назад и така постройката е посукана. Но не изглежда посукана. Всичко изглежда така сякаш си е на мястото за да даде възможност внимонието ни да бъде приковано в най-важният обект в тази сцена - а именно човекът. Представяте ли си до каква степен художествените решения се впускат в представянето на разнообразни идеи и още по-разнообразни начини за представяне на такива идеи. Наличието на този кадър означава, че е много възможно да открием още такива и в останалата част на филма, които на пръв поглед няма да бъдат забелязани. Това е един от най-очарователните моменти на изкуството - измислянето. И измислянето как да разкажеш това, което си измислил. 

Анимацията е изпълнена монохромно и единствената употреба на допълнителен червен цвят е за червилото на жената. Ние ще виждаме този похват и на други места. В Син сити това беше изведено до характерна черта като определени предмети или сегменти бяха оцветени в подбран цвят за да напомнят за анимация. Тук е използвано като акцент за да привлече вниманието ни върху неволно оставеният отпечатък от червило върху листа. Неволна целувка, която мъжът получи и това в първият миг се струва и на двамата забавно. За да са сигурни, че сме я видяли тя се превръща в акцент и е единственото цветно нещо в цялата монохромно решена стилистика. 

Обърнете внимание на лицето на жената. Тя има свой собствен характер, но и тя и мъжът имат ретро вид и са нарисувани така, че да напомнят за старите класически анимационни филми на Дисни. Белл от Красавицата и звярът и много други. Лицето й е в сянка и затова няма допълнителни светлосенки за да се вижда ясно изражението й, но в косата й се вижда отражение на ярките лъчи на слънцето, което е едно осредняване между старата стилистика и новият начин, по който се осветяват обектите в анимациите. Крайният резултат е много красив и всичко това е подсилено от размитият фон на гарата отзад за да може нейното лице да изпъкне. Ще видите това размазване и в другите кадри, които съм подбрала. Ефектът наистина придава на историята една замечтаност и настроение на ретро романтика. 

Но романтиката има нужда от препятствия. Момичето се качва на влака и потегля преди мъжът да успее да реагира. Обърнете внимание на кадъра, обаче. Тя не просто гледа назад, което ни показва, че също го харесва. Но тя се намира в парче от кадърът, който придава настроение на тайнственост. В стар стил, който е особено красив, истинската дама не показва така лесно своят интерес и любопитство дори там, където те са силни. Хвърленият поглед обратно назад означава вече страшно много неща, които ако стилистиката на филма визуално беше по-модерна може би нямаше да бъдат разчетени толкова ярко. Но тук този поглед вече означава много. Това е нещо, което винаги ме е впечатлявало в добре направените филми - те умеят да боравят с детайлите до съвършенство. И ако нещо е важно, бъдете сигурни, целия екран ще бъде закрит така, че важното да изпъкне. Така както е в този кадър. Малка просека и от там наднича най-важният в този филм индекс. Тя го харесва и всичко, което ще произтече в неговите действия е оправдано и има логика. 

Филмът е носител на две престижни награди за къс анимационен филм на Академичните награди и наградите Анни. Карс споделя, че историята се е зародила в неговото въображение още през 1990, но като много други добри проекти е отнела известно време да изкристализира. Той споделя, че качвайки се на влакчетата и срещайки толкова много хора на път за студиото си е задавал въпроса какво ще стане ако двама души са създадени един за друг и се разминат на гарата. Създадат тази връзка и се разминат. Необходима ще е малко магия, една щастлива случайност да се срещнат отново. Тази тема е вдъхновила последващата разработка на първоначалните иде филма и впоследствие Карс я е предложил на Дисни. Те са му отказали, но в първият удобен момент между две по-големи продукции му дават възможност да я реализира. ко погледнете финалните надписи ще видите колко много хора са работили над саздаването на тази 6 минутна анимация. Това е силата на екипната работа и на финансираните проекти, които имат от една страна достъп до материалните ресурси за реализация, а от друга страна имат достъп до п от хора, които дишат, живеят и са в сърцето на киното. 

В опита да слее 2D и 3D анимационни техники Карс открива програмния продукт Меандър, който му дава тази възможност. Меандър е хибридна програма, който работи едновремено и с векторни и с растерни изображения. Обърнете внимание на този кадър например как предният план не е на фокус. Това е имитация на операторския похват на игра с преден и заден план като се блурва едно от двете. Размазвайки предния план ние получаваме възможност да видим, че там някъде в далечното нещо трябва да привлече нашето внимание. Много е красив ефекта, защото той подчертава незнанието на наблюдавания обект, при който в момента се намираме. Ние сме в стаята при момичето и то нищо не подозира, че на прозореца отсреща се случва нещо интересно.

Между другото не е никаква изненада, че Джон Карс участва като аниматор в едни от най-известните и сполучливи продукции на Дисни. Сред тях са "Замръзналото кралство", "Рататуи", "Рапунцел", "Болт", "Монстър инс" и тн. Самият Карс е съ-режисьор и на филма "Over the Moon", който също взима много престижни награди. Средата, в която тези филми се създават е много вдъхновяваща. И резултатът е красиви продукции, които имат фино изработени детайли и са отлично балансирани като сюжет и ефекти. 

Този кадър, например, е демонстрация на това, че не се пестят сили, когато говорим за създаване на среда и атмосфера. Изумените колеги наблюдават как младия счетоводител налудничаво хвърля хартиените самолетчета през прозореца. Бележки по стените, отблязък в очилата, почуда по лицата. От една страна скучна атмосфера, но от друга страна диначика в отношените на наблюдаващите и оценка. "Този полудя" ни казва кадъра и в комбинация с идващият от време на време началник се създава фона. Дискурса на счетоводната действителност скучна и хладна, вкоято един влюбн човек изглежда налудничаво.

Интересните ракурси. Киното може да си позволи всичко, включително да гледа персонажите някъде отвън и някъде отдолу, което е птичия поглед на любопитен гълъб. Зрителя прелитайки покрай прозореца вижда притесненият главен герой, който хвърля тревожни погледи към шефа си. В опит да прецени дали е възможно да избяга. Всеки кадър си е на мястото. И вижте къде е отблясъка на осветяването, то стига до лакътя му, защото там трябва да е фокуса на вниманието ни. В провисналата отчаяно ръка и въпросителното изражение на лицето. 

И на финала оригиналната идея. Хартиените самолетчета не успяват да прелетят през улицата и падат долу. Опитите му да стигне до момичето са неуспешни, но тъй като това е вълшебна история то тя има нужда от деус екс макина. Вятърът вдига писмата и ги завихря около главният ни герой. Той е понесен насила в непределена според него посока и разбира се това бутане и завихряне из улиците на града е мъчително за него. Не е достатъчно, че се чувства сломен от неуспеха да спечели момичето, сега дори природните стихии са се обърнали срещу него докато вятърът на го изхвърля на един перон. Там, където тя ще застане само след миг и вятърът ще поднесе в ръцете й последното и най-скъпо хартиено самолетче. Онова, което носи нейното червило върху себе си. И самолетчето е придружено от приятна повторна среща.