Oktapodi 2007

от Хелиана Стоичкова

Представяме ви кратък анимационен филм, който заслужава вашето внимание. Филмчето Октаподи е дипломна работа на група студенти от Gobelins l’ecole de l’image – Жулиен Бокабейл, Франсоа-Ксавие Шаниу, Оливие Делабар, Тиери Машанд, Куентин Мармие, Емуд Макбери. Шестимата млади режисьори канят Кени Ууд да подготви музиката към филмчето. Филмчето е реализирано за 7 месеца, което е един много добър срок за толкова професионално изпълнение. Дължината му е 2 минути и в тези две минути е разказан кратък сюжет развит с елементи на комедийност и любовна история.

Октаподи е динамично развиваща се сюжетна композиция с конструкцията на кратък разказ, завършващ едновременно с поанта, но и с елемент на отворен край. Действието е завъртяно в параметрите на малко приключение, но това приключение е представено на бързи обороти в едно кресчендо, както го определят създателите му. Освен симпатичният сюжет – леко комичен, трогващ и закачлив но простичък в същността си, впечатлява и самата анимация. Няма как да не признаем колко сме впечатлени, че това качество на анимацията е постигнато за 7 месеца от 6 души екип. Освен това като казваме качество наистина и образите и сценографията и рисунката са на отлично ниво, но стигнем ли до рендера – там явно вече няма тайни, защото рендера им е отличен.

Персонажите са стилизирани и въпреки това изглеждат много подробни и живи. Ако се загледате в спряни кадри ще видите, че специално е обърнато внимание на зацапването на материалите тук и там. По сградите, които са разработени в типичният гръцки курортен стил (изцяло бели стени, плоски покриви, сини врати и прозорци), се виждат допълнителни текстури, особено в основата на стените, които са използвани за да придадат усещане за реалистичност, реален обем и естествено естетика. Не случайно споменаваме белите сгради, защото там най-ясно се вижда този ефект и това е нормално. Тъй като белият цвят в картината е много се появява риск тя да свети прекалено и даже да се получи неяснота къде започва и къде свършват сградите. Допълнителните карти разрешават този проблем и леките зацапвания в основата и по ръбовете придават освен яснота на образа, но и красота. Дава се възможност също така на светлосенките и отраженията при рендването да изглеждат добре.

Нивото на разработка на водата е толкова добро, че специално спирах да видя отново и отново повърхността й. Макар, че я виждаме много за кратко, тя е впечатляващо истинска.

Използвана е и 2d анимация. Когато единия октопод си представя какво ще се случи с другия, неговите мисли са представени с 2d анимация за да бъдат максимално отчетливо отделени от действителното развитие. Този сегмент е много кратък и е симпатично вписан. Повечето пъти, когато се правят такива комбинации с 2d и 3d анимация ефектът е много добър. В „Кунг Фу Панда” беше използвана много 2d анимация и стои като стилизиране на стилизираното.

Гледайте тази анимация, u tube дава възможност да я гледате дори в този блог. Само 2 минути е, но е много добре направена. Аз лично очаквам много добри творби за в бъдеще от тези шестима млади режисьори. Филмчето е получило 12 престижни награди и определено ги заслужава.

Можете да разгледате допълнителни материали от създаването на филмчето на следният адрес:
http://www.oktapodi.com/