Старик и Море, 1999

Old man and the sea

Старик и Море
режисьор Александра Петрова 

анимация: Александър Петров, Димитри Петров

по едноименното произведение на Ърнест Хемингуей

Безспорно този филм се нарежда сред онези, които привличат вниманието и са с по-специален статут в света на анимацията. Ние много често коментираме как са създадени анимациите и това е важно, защото е ключов фактор в добиването на определени визуални и артистични ефекти. Анимацията позволява в нея да бъдат прилагани и търсени визуални и художествени решения чрез различни похвати, техники и средства, а това я прави необятна и наистина много специална сред останалите аудиовизуални, да кажем, дискурси. При нея артистичността и художествената стойност твърде често могат да се извисят до екстремни стойности и такъв е случаят с този филм. Ние сме свикнали да застанем пред една картина, да възклицаваме, да я коментираме, да определяме застиналата й красота, смисълът и дълбочината й в огромни подробности и това ни изпълва с естетически възприятия много силни. В този филм откриваме 22 минути поредица от кадри, огромна част от които могат да бъдат разглеждани като самостоятелни произведения на изкуството. Те са създадени в рамките на аудиовизуален продукт, но тъкмо това извисява тяхната стойност още по-високо. 

 

Анимацията е рисувана с маслени бои на проектор като са използвани смесени техники включващи дори гваш в процеса на рисуването й. Това означава, че всеки един кадър е бил мимолетен и след заснемането си е бил преобразуван в следващият. Така от една подробно и артистично изработена маслена картина накрая остава само снимка, кадър, който няма свое собствено битие извън филма. Обръщам внимание на това, защото ние се отнасяме с възхищение към отделни кадри, които са създадени на платно и висят на стената в галерията и пропускаме да обърнем внимание, че има творци, които произвеждат неограничен брой такива картини с лекота. Не само, но с лекота изтриват тези картини за да нарисуват следващите. За 1/24-та от секундата картината се вижда и изчезва. Това са големи майстори. Те умеят не само да пресъздават идеите, но умеят да поддържат едно постоянно ниво на високо качество. Това хвърля огромна сянка върху спорадичните успехи на един или друг твдорец, които правят няколко пробива и не мислят, че е необходимо да продължат да поддържат високото ниво. Това е в кратки щрихи разликата между едни творци и други. Едните залагат на парченца успех, а другите разгръщат уменията си до предела на човешките възможности. 

Техниката, използвана във филма, е "оживяваща живопис". Не са много авторите, които използват тази техника, но от друга страна не са и малко. Агамурад Аманов, Витолд Герш, Алексей Караев, Мио Сато, Наталия Орлова, Жорж Швицгебел, Владимир Самсонов и разбира се Александър Петров. Има и други автори, но тези се открояват с повече на брой произведения изпълнени по този начин. Оживяващата живопис дава в ръцете на художника възможност да добие определени нива на артистичност, които са присъщи на изящните изкуства и живопистта като цяло. Представете си филм изпълнен в стил Ван Гог, защото и такъв има. Представете си необятните възможности, внушенията, естетическата им стойност и това, което могат да добият като художествени стойности. А днес всеки, който може да приложи адекватно шрифт върху лого се чувства и творец и специалист. Хубаво е да помислим над това. 

Поетиката на тези филми много често има мечтателен и леко отнесен характер, позволява да се показват импресионистични моменти, моменти на размисъл, да се изразяват впечатления и реакции към света по изключително емоционален начин. При модерната анимация огромна част от емоциите на песонажите са изразени през мимиките им и движението на тялото. Докато в анимации като "Старецът и морето" моментите на лицево изразени емоционални състояния са по-ограничени и са съсредоточени в ключови сцени, но настроенията са изразени чрез игра с цветовете, игра с фоновете, преливания, разнообразни импресии и "мечтателни представи" на пресонажите. Тоест изразните средства предполагат един друг начин на разказване за да се добие това, което една мимика в лицето ще изрази. И ето, че история, която ако бъде разработена като 3D анимационен продукт би била доста по-кратка тук получава време за да се развие, да наслои настроение и да израсте до своята кулминация. 

 

Днес гледах 14 секундна 3D добита анимация от модерен вид с разяснително видео направено от автора й. И трябва да се каже на глас, че не става въпрос за по-лесно или по-трудно като техника на изробатка. А за един друг начин на мислене при построяване и на картината и на действието, и на смислите, и на персонажите. 14 секунди са изработени от аниматора за 18 дни. От нулата до рендването на анимацията и това е достатъчно голямо усилие и изисква доста сериозни познания по отношение на най-различни аспекти в строежа на сцената, обектите, движението, заснемането, материалите и изключително много познаване на осветяването. Не говорим за сложно и просто, а за избор на определен вид естетика и стилистика. Но ако много могат да се научат да правят 3D то не чак толкова много могат да се научат да добият високо ниво на поетическа стойност посредством покадровата методика. Това е, все още, съществена разлика. 

Филмът е носител на многобройни награди и Оскар за анимационен късометражен филм през 2000 г.  Защото освен високата художествена стойност като анимационен филм е преносител и на сюжет от световната класическа литература, който много хора обичат и в който Хемингуей е заложил дълбок и интригуващ смисъл.  Една от най-големите награди за Александър Петров е държавната Руска премия, която има и финансово измерение. Това са изключително престижни награди и редом с останалите поставят много голям фокус на признание към Александър Петров като творец. Прави впечатление, че и други произведения на Петров са разработени по произведения от световната литературна класика и по-специално руската. Трябва да се говори повече за такива автори, защото до широката публика стигат обикновено само най-касовите прокдукции, което  лишава хората от възможност да се насладят и на друг вид естетика, която е изключително стойностна.

Интересна подробност е това, че бюджетът на филма е 5 милиона канадски долара, които авторът споделя, са били използвани основно за техническите разходи по заснемане, монтиране и озвучаване. Филмът е продуциран от Японски и Канадски компании и е дублиран на 20 езика, което е позволило във времето да бъде прожектиран на зрители в различни страни по света. Петров работи над този филм и рисува отделните кадри в продължение на 30 месеца. Престоят му в Канада е две години и половина и през това време той се занимава изключително с работа над филма "Старецът и морето" съвместно с други творци и така филмът се отбелязва в информационни страници като руски, германски и японски. През 2018 г. Александър Петров става член на Съвета по култура и изкуство към президента на Руската федерация. 

Вероятно сте забелязали, че като аниматор на продукцията е отбелязан и Димитри Петров. Това е синът на Александър, който му помага в рисуването на някои от сцените. Аз не случайно съм подбрала повече кадри за да обърнете внимание на това колко художнически е подходът в рисуването на отделните кадри. Стилистиката е в хармония с големите руски художници и допълнителна на това в някои кадри се забелязва една приятна сладка нотка на съвремените американски живописци. От където и да погледнете опитите за сравнение те не са за да омаловажат стойността на рисунъка, а за демонстрират това, че в един филм с толкова много на брой рисунки почти всяка е на нивото на високите образци в живописта. Между другото любопитна подробност относно самото заснемане на фирлма е, че всеки кадър е изпращан в Япония и е проявяван там. 

 

По отношение на сюжета и техниката разказ вътре в разказа тук вече коментарът ни е към Хемингуей. Демонстрацията на ината и волята да победиш е подадена през един спомен на стария рибар за времето, когато е бил млад и е участвал в дуел с канадска борба. Дуелът е започнал призори и е завършил след 23 часа на следващият ден отново призори с победа за рибаря. Защото волята да не се отказваш и да победиш е нещото, което осигурява победата. Не става само въпрос за мускули, става въпрос повече за воля. Силата извира отвътре разсъждава над тези неща старецът. Без значение на колко години си и точно поради тази причина той трябва отново да победи. Така както е победил и тогава. Този разказ на стареца е представен в тъмни тонове като импресия извадена от тъмните дебри на паметта му. Обръщам внимание на художественото решение, защото малко по-нататък старецът влиза в разсъждения за естеството на неговото взаимоотношение с огромната морска риба и там представата му е далеч по-светла. Сякаш е изпълнена с надежда. Защото това е частта от историята, която го кара да продължава да върви напред.  

Тоест вътре в тези две интермедии, които са вградени в разказа, е показано миналото като тъмно, стабилно и даващо основание за доверие в собствените сили. А втората представа, че старецът и звярът в момента са в един танц и колкото мерят сили толкова са едно цяло, неразделно. Това са много интересни внушения и са представени красиво и художествено обособени от основното действие за да ги разграничим лесно като спомени и импресии. Самата риба е представена многократно като силна, огромна и много красива. Един мощен съперник, който е повече от трофей. Той е основание за самия живот, битката не е за трофея, а за самото съществуване. Този стил на разказване може да не се хареса, говоря за оригиналната идея на Хемингуей, на някои от съвремените зрители. И го казвам, защото в момента изкуствено се налага един дискурс, в който неща над 45 секунди продължителност имат въпросително бъдеще. Но световната класика се намира на позицията, на която е тъкмо защото успява да издържи на капризите на епохите и настроенията в различните времеви отрязъци.  

В този кадър много ми хареса демонстрацията на светлината, която идва отдолу. Ние оставаме винаги много впечатлени, когато в съвремената анимация създадена с 3D програми виждаме игра и рисуване последством светлина. Такива бяха конят в "Замръзналото кралство 2", представянето на елементите пак там и това ние определяме като красиво и ефектно. Видяхме го също много красиво разработено във филмът "Аватар 1", както и в анимацията "Фърнгъли 1". Много приятно ми стана да го видя изразено посредством друга техника и то толкова успешно. Нощ е, светлината идва от морето под лодката и осветяването на сцената става особено атрактивно и красиво. 

Има известна драматичност в рисунъка. Действието е плавно, спокойно и лежерно с изключение на битката на старецът с акулите. Но интригата е в рисунъкът. Затова си заслужава да го гледате и да оцените високата художествена стойност на този филм. Оставаме с огромно очакване към другите авторски продукции на Александър Петров и при първа възможност ще представим и тях.