Страници

Mummies, 2023

Режисьор: Хуан Йесус Гарсия Галоха
Juan Jesús García Galocha
История: Джорди Гасул / Jordi Gasull
Сценарйй:Джорди Гасул, Хавиер барейра / Javier Barreira
супервайзор на сценария: Рики Роксбург / Ricky Roxburgh

Това е една вдъхновяващо находчива и свежа анимация с ярък сюжет, оригинална идея и много приятно изпълнение. Определено се нарежда сред най-симпатичните анимации, защото в нея има поредица от добри идеи, които са изпълнени красиво и носят непосредствено удоволствие. Сюжетът ни представя древноегипетска действителност и всичко в историята произтича от особеностите на древния египетски свят, което е интригуващо, представено по любопитен начи и представлява един очарователен прочит на това, което знаем от историята. Тъй като историята е приказна авторите са се постарали да ни покажат магията на древен Египет и всеки кадър прелива от подробности, които те карат да искаш да разгледаш детайлите. Имайки предвид какво огромно любопитство изпитваме към древността артистичният прочит на авторите става особено интересен. Не е пропуснато да се направи заигравка с конкретни пози, които познаваме от барелефи, йероглифи и други древни артефакти. Тези малки моменти са меко казано очарователни.

Разбира се, сюжетът го изисква, лошият герой идва, за да вземе ценни артефакти от този древен свят и в хода на действието разбираме, че миналото и настоящето могат да се докоснат при специфични условия. Миналото е живо - това е една от брилянтните идеи на филма. То не само е живо, но е застрашено от посегателствата на съвременния свят, който ламти за придобивки и слава. Този аспект на нашето съвремие е представен през изследователя, който взима ценен артефакт от гробницата на мумиите и тук идва първата приятна изненада. Това, което споменах, а именно че древният свят на мумиите е жив и съществува успоредно. Мумиите знаят, че времената са се променили и избягват досег с реалния "жив" свят, но откраднатото трябва да се върне. Чудесна идея!  
В името на комедията египтологът има двама помощници, които по глуповат начин непрекъснато му объркват делата. Комичността на някои места е доведена до намигане към абсурда с постоянните обаждания на майката на египтолога - образ на свръхконтролиращата майка, която е отгледала човек постоянно търсещ да компенсира и донади смисъл към себе си. Прекрасна постановка за комедия с ведри гигове, отличен темпоритъм и съвсем точни вметки. Когато казваме абсурдна - тя наистина на някои места напомня за театър на абсурда и това стои много добре вътре в контекста на цялото. Така, че причината да се усмихнете докато гледате филма непрекъснато ще се появява. 
Действието като цяло е много динамично. Това е постигнато едновременно чрез отлични гледни точки към движещите се обекти, а също така и в самата кадровка. Където има динамика тя е осезаема и нека не забравяме, че филмът е анимационен, тази динамика е ефектна и красива. Това е едно от най-вълнуващите неща в анимацията - как да бъде представено действието или персонажите така, че те не просто да разказват, но да те впечатляват. Каретата няма просто да се прекатури, не, тя ще полети, ще хвърчат чаркове, ще видим детайли преминаваши в близък план, някои неща ще бъдат недоизказани, а други преуваличени. В този филм дори многозначителната пауза след падане е изпълнена с напрежение. Сега какво следва? Сякаш описваме ергономичен автомобил, който е много изящен, когато се движи бавно, а когато сккоростта се увеличи започваме да говорим за спойлерите му, за линията на корпуса, за ергономичната форма, за това как минават въздушните потоци. Тези неща наистина са интересни.
Художественото решение на този Египет е ведро и симпатично. Прическите са различни, много неща са различни, но някои неща винаги ще бъдат същите като закачките около феновете на момъка Тот. Той е шампион от състезание с карети и девойките се редят за автографи и снимки. Поправка, не могат да се снимат, защото нямат фотоапарат и затова девойката набързо скечира върху пергамент рисунка, че е близо до известният Тот.  Между другото вижте осветяването в този кадър. Филмът е висококачествено разработен. Къщата изглежда като истинска заради отличното осветяване на обектите. Това е Египет, там слънцето пече много ярко и затова едната стена на къщата е почти бяла. Като казахме "слънце" тук идва втората очарователна идея. Защо е ден?
Защо е ден? Пита една от жените в двореца. Трябва вече да е нощ! Придворните веднага се втурват да сменят деня с нощ. Дърпат ръчки, опъват въжета, навиват вериги на огромно колело и слънцето бързо се спуска по един канал към хоризонта и се вижда тъмния купол на нощта. Специален уред разпръсква звезден прах и се появяват звездите по небосвода. За малко повече романтика е поръчана падаща звезда. Огнено гюле е запратено високо нагоре, за да създаде романтика за младите влюбени. Този момент е като потапяне в действителността на света, който ни показват. Кратък, но ни дава възможност да се разтворим вътре във фантазията. 
И така, фабулата е ободряващо семпла. Девойката и момъкът не искат да се женят, но ще им се наложи. Това е разказано по симпатичен начин през поредица от реплики, случки и преживявания, които ги довеждат до изпълняване на волята на боговете. Но не защото боговете така са казали, а защото причината става вътрешноприсъща. Те се харесват. Тоест това, което филмът ни разказва е как двама млади, които нямат планове за женитба преминават през етапи на влюбването докато не стигат до неизбежността на божествения замисъл. Така разказано, се боя, звучи малко патетично, но уверявам ви, че анимацията го представя по забавен и интригуващ начин. Освен това посланията изпратени към децата са положителни и красиви. А това никога не трябва да бъде пренебрегвано. 
Приказката е вълшебна, по вълшебен начин е манифестирана и волята на боговете. Отнения феникс на любовта се намесва, за да сглоби свещения брак на принцесата, но както става винаги в една добра история всичко се обърква. И тъкмо объркването довежда до правилното подреждане на картите на съдбата. Тази идея е интерпретирана по забавен и красив начин. Освен това образът на феникса е закачлив, а и много красив. Подобен образ имаше във Фроузън 2 - конят направен от вода, който беше също силно атрактивен, но сериозен като образ. Тук цялата сериозност на феникса става на пух и прах с една малка и неволна грешка. Много симпатичен замисъл. 
Образът на принцесата е в някаква степен стандартен спрямо други принцеси и това тук работи прекрасно. Тя е самонадеяна, неудовлетворена от скуката в двореца, малко е високомерна, разсъждава за личния си интерес, което е модерна черта на децата и те веднага ще се идентифицират. Принцесата е игрива, палава, пъргава, можеща. Изцяло съвременен поглед над това какво трябва да е една принцеса. Тя спори с баща си и след като изстреля това, което иска да каже вмята с поклон официалното си обръщение към фараона. Все пок освен баща е и фараон. Опърничавият нрав на принцесите винаги е бил модерен и това не е случайно, те твърде често са глезени и презадоволени. Техните мисли се въртят около приключенията и в тях няма страх от непознатото заради постоянната сигурност, в която са отгледани. 
Тот е още по-чаровен. На пръв поглед всичко се върти около принцесата, но реално не е така. Тот трябва спешно да си върне откраднатият артефакт или жестоко ще пострада. Заплашен е, че ще му извадят очите и ще му отрежат езика. И тук една вметка - постоянно се говори, че не трябва да има такива драстични заплахи в сюжети за деца, но аз мисля, че авторите на този филм показват съвсем недвусмислено, че такава заплаха може да бъде представена гладко и приемливо за детската аудитория. Заплахата мотивира действието, без нея няма да има действие. Ако такива елементи се премахнат това е все едно да извадим глада от досега с храната. Ако не си гладен защо да се храниш? Тот е забавен, любезен, умен, закачлив, героичен, има патологичен страх от конкретна беля, която му се е случила, но в името на принцесата го преодолява. Той е сладък, симпатичен, умерен. Ясен и много приятен образ на бъдещ зет на фараона. Цялото действие преминава през оценката на Тот - той как гледа на това, което се случва. той как гледа на желанията на принцесата. 
Филмът е пълен с приветливи закачки на местата, където древността и модерността се докосват. Наистина е измислен добре. На пръв поглед виждате забавен гег, но когато спрете погледа си там виждате, че закачката е резултат от много фино чувство за детайла и още повече дълобко усещане къде тези две действителности се разминават. На този кадър героите мумии са в изложбената зала и говорят на египтолога, който е забъркал цялата тази история. В един момент го виждат на друго място и се обръщат да проверят на кого са говорили досега и осъзнават, че това е снимка в цял ръст на египтолога. Те просто не са свикнали да виждат снимки и избухват в смях. Прекрасна сцена. Нали все пак са антични мумии?
Като казахме мумии - има моменти, в които е показана и тази същонст на мумия. Образите са загладени и художниците са се постарали да не изглеждат плашещо. Сюжетът въвежда правилото, че ще виждаме тази същност само при много силна светлина и на снимката виждате как изглеждат. Много различно от булката труп на Бъртън, където като цяло сюжетът беше по-тъмен. Ето друг вариант да покажем мъртъвци на децата без да ги плашим, но напротив, да предизвикваме харесване.  Има едно единствено нещо, което не е достигнало върха на възможностите и това са песните. Не музиката, а няколко песни, които се изпълняват от принцесата. Хубави са, но е можело да са уау хубави. Видимо е, че са подбрани, за да се харесат на децата, а не на нас. И това го има. Това трябва да се отчете. Но е можело да се натисне съвсем още малко в тази посока. Киното е пълно с блестящите си примери. Особено в анимации и мюзикъли, където музиката е важна. 
Вижте този кадър - водите на Темза, шлеп, катер, автомобилни  гуми и един автомобил паркиран отгоре. Много красив кадър и колко много се случва там. Катерът обикаля шлепа, за да види какво се случва и каква е тази кола върху гумите. Водата е като истинска, колата дава пропорция. Всичко тук говори. Само като го погледнете разбирате, че нещо се е случило, нали? Филмът е дебютен на Хуан Йесус Гарсия Галоха и е хубав. 

Няма коментари:

Mummies, 2023

Режисьор: Хуан Йесус Гарсия Галоха Juan Jesús García Galocha История: Джорди Гасул / Jordi Gasull Сценарйй:Джорди Гасул, Хавиер барейра / Ja...