Старик и Море, 1999

Old man and the sea

Старик и Море
режисьор Александра Петрова 

анимация: Александър Петров, Димитри Петров

по едноименното произведение на Ърнест Хемингуей

Безспорно този филм се нарежда сред онези, които привличат вниманието и са с по-специален статут в света на анимацията. Ние много често коментираме как са създадени анимациите и това е важно, защото е ключов фактор в добиването на определени визуални и артистични ефекти. Анимацията позволява в нея да бъдат прилагани и търсени визуални и художествени решения чрез различни похвати, техники и средства, а това я прави необятна и наистина много специална сред останалите аудиовизуални, да кажем, дискурси. При нея артистичността и художествената стойност твърде често могат да се извисят до екстремни стойности и такъв е случаят с този филм. Ние сме свикнали да застанем пред една картина, да възклицаваме, да я коментираме, да определяме застиналата й красота, смисълът и дълбочината й в огромни подробности и това ни изпълва с естетически възприятия много силни. В този филм откриваме 22 минути поредица от кадри, огромна част от които могат да бъдат разглеждани като самостоятелни произведения на изкуството. Те са създадени в рамките на аудиовизуален продукт, но тъкмо това извисява тяхната стойност още по-високо. 

 

Анимацията е рисувана с маслени бои на проектор като са използвани смесени техники включващи дори гваш в процеса на рисуването й. Това означава, че всеки един кадър е бил мимолетен и след заснемането си е бил преобразуван в следващият. Така от една подробно и артистично изработена маслена картина накрая остава само снимка, кадър, който няма свое собствено битие извън филма. Обръщам внимание на това, защото ние се отнасяме с възхищение към отделни кадри, които са създадени на платно и висят на стената в галерията и пропускаме да обърнем внимание, че има творци, които произвеждат неограничен брой такива картини с лекота. Не само, но с лекота изтриват тези картини за да нарисуват следващите. За 1/24-та от секундата картината се вижда и изчезва. Това са големи майстори. Те умеят не само да пресъздават идеите, но умеят да поддържат едно постоянно ниво на високо качество. Това хвърля огромна сянка върху спорадичните успехи на един или друг твдорец, които правят няколко пробива и не мислят, че е необходимо да продължат да поддържат високото ниво. Това е в кратки щрихи разликата между едни творци и други. Едните залагат на парченца успех, а другите разгръщат уменията си до предела на човешките възможности. 

Техниката, използвана във филма, е "оживяваща живопис". Не са много авторите, които използват тази техника, но от друга страна не са и малко. Агамурад Аманов, Витолд Герш, Алексей Караев, Мио Сато, Наталия Орлова, Жорж Швицгебел, Владимир Самсонов и разбира се Александър Петров. Има и други автори, но тези се открояват с повече на брой произведения изпълнени по този начин. Оживяващата живопис дава в ръцете на художника възможност да добие определени нива на артистичност, които са присъщи на изящните изкуства и живопистта като цяло. Представете си филм изпълнен в стил Ван Гог, защото и такъв има. Представете си необятните възможности, внушенията, естетическата им стойност и това, което могат да добият като художествени стойности. А днес всеки, който може да приложи адекватно шрифт върху лого се чувства и творец и специалист. Хубаво е да помислим над това. 

Поетиката на тези филми много често има мечтателен и леко отнесен характер, позволява да се показват импресионистични моменти, моменти на размисъл, да се изразяват впечатления и реакции към света по изключително емоционален начин. При модерната анимация огромна част от емоциите на песонажите са изразени през мимиките им и движението на тялото. Докато в анимации като "Старецът и морето" моментите на лицево изразени емоционални състояния са по-ограничени и са съсредоточени в ключови сцени, но настроенията са изразени чрез игра с цветовете, игра с фоновете, преливания, разнообразни импресии и "мечтателни представи" на пресонажите. Тоест изразните средства предполагат един друг начин на разказване за да се добие това, което една мимика в лицето ще изрази. И ето, че история, която ако бъде разработена като 3D анимационен продукт би била доста по-кратка тук получава време за да се развие, да наслои настроение и да израсте до своята кулминация. 

 

Днес гледах 14 секундна 3D добита анимация от модерен вид с разяснително видео направено от автора й. И трябва да се каже на глас, че не става въпрос за по-лесно или по-трудно като техника на изробатка. А за един друг начин на мислене при построяване и на картината и на действието, и на смислите, и на персонажите. 14 секунди са изработени от аниматора за 18 дни. От нулата до рендването на анимацията и това е достатъчно голямо усилие и изисква доста сериозни познания по отношение на най-различни аспекти в строежа на сцената, обектите, движението, заснемането, материалите и изключително много познаване на осветяването. Не говорим за сложно и просто, а за избор на определен вид естетика и стилистика. Но ако много могат да се научат да правят 3D то не чак толкова много могат да се научат да добият високо ниво на поетическа стойност посредством покадровата методика. Това е, все още, съществена разлика. 

Филмът е носител на многобройни награди и Оскар за анимационен късометражен филм през 2000 г.  Защото освен високата художествена стойност като анимационен филм е преносител и на сюжет от световната класическа литература, който много хора обичат и в който Хемингуей е заложил дълбок и интригуващ смисъл.  Една от най-големите награди за Александър Петров е държавната Руска премия, която има и финансово измерение. Това са изключително престижни награди и редом с останалите поставят много голям фокус на признание към Александър Петров като творец. Прави впечатление, че и други произведения на Петров са разработени по произведения от световната литературна класика и по-специално руската. Трябва да се говори повече за такива автори, защото до широката публика стигат обикновено само най-касовите прокдукции, което  лишава хората от възможност да се насладят и на друг вид естетика, която е изключително стойностна.

Интересна подробност е това, че бюджетът на филма е 5 милиона канадски долара, които авторът споделя, са били използвани основно за техническите разходи по заснемане, монтиране и озвучаване. Филмът е продуциран от Японски и Канадски компании и е дублиран на 20 езика, което е позволило във времето да бъде прожектиран на зрители в различни страни по света. Петров работи над този филм и рисува отделните кадри в продължение на 30 месеца. Престоят му в Канада е две години и половина и през това време той се занимава изключително с работа над филма "Старецът и морето" съвместно с други творци и така филмът се отбелязва в информационни страници като руски, германски и японски. През 2018 г. Александър Петров става член на Съвета по култура и изкуство към президента на Руската федерация. 

Вероятно сте забелязали, че като аниматор на продукцията е отбелязан и Димитри Петров. Това е синът на Александър, който му помага в рисуването на някои от сцените. Аз не случайно съм подбрала повече кадри за да обърнете внимание на това колко художнически е подходът в рисуването на отделните кадри. Стилистиката е в хармония с големите руски художници и допълнителна на това в някои кадри се забелязва една приятна сладка нотка на съвремените американски живописци. От където и да погледнете опитите за сравнение те не са за да омаловажат стойността на рисунъка, а за демонстрират това, че в един филм с толкова много на брой рисунки почти всяка е на нивото на високите образци в живописта. Между другото любопитна подробност относно самото заснемане на фирлма е, че всеки кадър е изпращан в Япония и е проявяван там. 

 

По отношение на сюжета и техниката разказ вътре в разказа тук вече коментарът ни е към Хемингуей. Демонстрацията на ината и волята да победиш е подадена през един спомен на стария рибар за времето, когато е бил млад и е участвал в дуел с канадска борба. Дуелът е започнал призори и е завършил след 23 часа на следващият ден отново призори с победа за рибаря. Защото волята да не се отказваш и да победиш е нещото, което осигурява победата. Не става само въпрос за мускули, става въпрос повече за воля. Силата извира отвътре разсъждава над тези неща старецът. Без значение на колко години си и точно поради тази причина той трябва отново да победи. Така както е победил и тогава. Този разказ на стареца е представен в тъмни тонове като импресия извадена от тъмните дебри на паметта му. Обръщам внимание на художественото решение, защото малко по-нататък старецът влиза в разсъждения за естеството на неговото взаимоотношение с огромната морска риба и там представата му е далеч по-светла. Сякаш е изпълнена с надежда. Защото това е частта от историята, която го кара да продължава да върви напред.  

Тоест вътре в тези две интермедии, които са вградени в разказа, е показано миналото като тъмно, стабилно и даващо основание за доверие в собствените сили. А втората представа, че старецът и звярът в момента са в един танц и колкото мерят сили толкова са едно цяло, неразделно. Това са много интересни внушения и са представени красиво и художествено обособени от основното действие за да ги разграничим лесно като спомени и импресии. Самата риба е представена многократно като силна, огромна и много красива. Един мощен съперник, който е повече от трофей. Той е основание за самия живот, битката не е за трофея, а за самото съществуване. Този стил на разказване може да не се хареса, говоря за оригиналната идея на Хемингуей, на някои от съвремените зрители. И го казвам, защото в момента изкуствено се налага един дискурс, в който неща над 45 секунди продължителност имат въпросително бъдеще. Но световната класика се намира на позицията, на която е тъкмо защото успява да издържи на капризите на епохите и настроенията в различните времеви отрязъци.  

В този кадър много ми хареса демонстрацията на светлината, която идва отдолу. Ние оставаме винаги много впечатлени, когато в съвремената анимация създадена с 3D програми виждаме игра и рисуване последством светлина. Такива бяха конят в "Замръзналото кралство 2", представянето на елементите пак там и това ние определяме като красиво и ефектно. Видяхме го също много красиво разработено във филмът "Аватар 1", както и в анимацията "Фърнгъли 1". Много приятно ми стана да го видя изразено посредством друга техника и то толкова успешно. Нощ е, светлината идва от морето под лодката и осветяването на сцената става особено атрактивно и красиво. 

Има известна драматичност в рисунъка. Действието е плавно, спокойно и лежерно с изключение на битката на старецът с акулите. Но интригата е в рисунъкът. Затова си заслужава да го гледате и да оцените високата художествена стойност на този филм. Оставаме с огромно очакване към другите авторски продукции на Александър Петров и при първа възможност ще представим и тях.

Agent 327, 2017

Original comics by: Martin Lodewijk
Directed by: Colin Levy and Hjalti Hjalmarsson

Това е 4 минутна анимация създадена с отвореният софтуер Blender и този път я представяме не само защото е създадена през тази платформа, а защото тази кратка анимация поставя началото на работата по пълнометражен филм. Той все още е в етап предпродукция и се работи над историята, но от това, което се вижда в трите малки минути е ясно, че ще получим доста добър филм. Тук авторите са изтествали и демонстрирали възможностите на софтуера  по отношение на текстурите, маските и като цяло налагането на карти. За добиване на специфичния анимационен ефект от една страна и предметите и тяхното представяне са стилизирани, но от друга страна ако се вгледате по-отблизо в рисунъка ще видите колко много работа е вложена в текстурите и залепените карти. Осветлението на сцените създава динамика. Ние вече трябва да свикнем с това, че аниматорите умеят да боравят със светлината и могат да я използват за да правят сцените още по-експресивни. Също блурването на задните планове, отново е използвано тук и в този отделен кадър, в който мчожете да видите толбкова много предмети натрупани на улицата трябва да се признае, че е хвърлена страшно много работа за неща, които ще бъдат само фон. В големите продукции не се пести време за деталите, не се пестят усилия за сцените и това е много показателно. Щом някой е отделил толкова много време да разработи този мизансцен можеше да очаквате, че ще получите добър филм накрая. 

И това е причината продукцията да се бави. Очевидно на ниво разработка на персонажите нещата са доведени до едно добро ниво и затова сега екипът освен със събиране на необходимото финансиране се занимава най-основно с работа върху сценария на филма. Това е още един важен момент в изработката на анимационните филми, който много хора пропускат да забележат. Понеже създаването на сцените е достатъчно бавен, сложен и специфичен процес всяка една сцена е предварително измислена. Това означава, че преди да се влезе в продукция трябва историята да е създадена на такова ниво, че да е сигурен добрия краен резултат. Тоест не могат да се правят компромиси с историята и не могат да се правят компромиси с часовете труд, които ще бъдат вложени в продукцията. Затова всяка сцена, всяка идея трябва вече да са измислени преди да се влезе в производство. Такова нещо като на средата на "снимачния" процес режисьорът да реши, че жезълът на царя всъщност ще бъде загубен, а не откраднат и ще падне в езеро, а няма да бъде скрит в торба - такива неща просто не се случват. Защото това повлича верига от обстоятелствени и художествени промени, които могат да сринат продукцията. 

Тоест ако авторите ни казват, че са в предпродукционен етап и работят над историята и сюжета това означава, че те са в едната от двете най-интересни фази на филма. Там, където всичко се измисля как ще се случи. После започва продукцията и два новата интересна фаза - онова, което е измислено че трябва да се случи трябва да бъде изработено и основната задача вече става как да стане възможно най-добре.А в този случай първоначалната заявка е много добра и много динамично разработена. От информацията придружаваща филмчето разбираме, че то е създадено по комиксите на Мартин Лодевейк, който е илюстратор и автор на оригиналната идея за агент 327. Този комикс е познат на белгийската публика, но у нас не е толкова популярен. Този филм ни дава възможност да се запознаем с него и разбираме от представянето на общите рамки на сюжета, че агент 327 е в някаква степен и хумористичен образ. Тоест очаква ни весела криминална история, която ще се опита да съчетае най-доброто от комиксите на Лодевейк с най-доброто от съвременната анимация. Това предполага да получим наистина добра продукция. Аз намирам за прекрасно, че по-малки студия и творчески формирования извън големите студия гонят толкова високо качество. Това означава, че цялостното ниво се е изкачило много нависоко. И това не е случайно. Влизате в социалните мрежи и виждате групи от по двеста хиляди души, които имат интерес към анимацията, аниматори са или участват по някакъв начин в анимационните продукции. Това е атестат, че тепърва ще видим наистина добри продукции след като има толкова много хора участващи и желаещи да участват в този процес.

Обърнете внимание на изразителността на персонажа. Мимиките са толкова добре уловени и толкова жизнени, че те карат да го харесваш по условие. Щом за три кратки минути успяват да ни накарат да изпитваме любопитство към предстоящите му приключения това означава, че и останалите 120 минути ще бъдат завладяващи. Обърнете внимание също на подробно разработената среда, която вече споменахме. Колко мното предмети, колко много материали и колко добре са разработени те. С технология, която позволява да се създаде абсолютен реализъм откриването на подробно разработени, но и същевременно притежаващи специфична художественост обекти вече е признак за професионален подход. И това трябва да бъде забелязвано, защото понякога канртинвата е артистична, но твърде семпла. Спестена е страшно много работа по средата, фоновете, задните планове за да върви работата по-бързо. И това е начин да се работи, но погледнете тук колко ефект създават тези детайли в картинката. Една отделна картинка и има толкова много за виждане, усещане, коментиране.

Агент 327 ни е представен като леко непохватен. Дниженията му са пъргави и находчиви, той изглежда като някой, който знае какво прави, но за съжаление е в голяма степ ен непохватен и непрекъснато събаря и чупи разни предмети. Не само, но се опитвма да ги поправи, което веднага е индикация, че той е положитгелен герой. Вижте колко деликатно и интуитивно портретиране. Събарям фигурката и се опитвам да я сглобя и да я върна на мястото й така както е била. Един непукист не би направил това и ще я остави строшена. Тоест нашият агент 237 е добряк. Сядайки на стола, който му е посочен той също така показва желание да сътрудничи за да полули това, за което е дошъл. Малките детайли правят големите ефекти. Това е старо правило и тук то е спазено и представено интригуващо.

В кратките 3 минути, без надписите, успяваме да видим доста реалистичен бой между агент 327 и негов враг. Агентът изпуска пистолета си, но той е находчив. Той може да воюва и със спрей, и със сешоар. Вижте в този кадър как "лошият" агент е изпълнен в студени тонове. Тъй като средата е предоминантно в топли тонове и самият агент 237 също е в топли тонове, все пак той е положителния образ, лошият агент е изпълнен в студени тонове и така боят между тях става ясен. Създаден е контрапункт, който ще даде възможност да се използва много динамика в движенията на персонажите и ще се виждат всички ръце и крака, които се премятат през действието без това да затрудни видомастта какво се случва. Освен това студените тонове, в които е изпълнен агентът враг веднага ни анонсират, че така ще изглеждат лошите в тази история. Анимацията с нейните художествени решения борави с определени похвати за да си осигури четливост. Това е много важно. Защото без тази четливост не може да се даде повече внимание на художествените стойности. Те може да потънат в общото незабелязани. 

По екрана тича и подскача едно анимирано човече. Погледнато отдалече виждаме силут, очи, общите характеристики. Но авмторите са ни дали близък кадър за да видим до каква степен и колко подробно е разработен модела. Вижте колко текстури, светлосенки, отблясъци, погледнете колко подробно е разработено това лице. Възхитително е. Сега тичащото човече доби съвсем други измерения. То не е ни най-малко схематично и набързо нашляпано, но то е разработено в такива подробности, че трябва да признаем, целият труд си е заслужавал. Погледнете извивките на носа и отблясъка на върха му. Също отблясъка отгоре на носа, звънва за да направи композицията динамична. Това са важни неща, които участват в крайния завършен вид на анимацията. И всичко това за да стои на екран две секунди. Много е впечатляващо.

Въоръжен със сешоар и спрей агент 327 ще успее да се измъкне от ситуацията, вкоято е изпаднал. Явно използването на подръчни материали и тази вродена находчивост ще бъде част от характеристиката на анимирания образ. Но той не е самостоятелно явление, тъй като той се е родил на друго място и има своя собствена предистория. И ако искаме да го опознаем по-добре и да го разберем по-добре трябва да се обърнем към оригиналните комикси. Там, където историята е започнала своят живот. Комиксът започва да излиза за пръв път през 1966 и излиза до 1983. Спрян е и е възобновен отново през 2000 г. до ден днешен.Агент 327 е холандски таен агент, който се бори за справедливост и световен мир. Той обикаля света в постоянна битка с разнообразни злодеи и в много отношения напомня за Джеймс Бонд. 

Но образът на неговият създател също е интересен. Мартин Лодевейк напуска училище и се отдава на комиксите. Той започва да рисува активно и в един момент неговите карикатури и комикси започват да се публикуват в печатните медии. Девет години след като избира какъв ще бъде пътят му на развитие той създава агент 327 и започва активно работа над него. И така вече над 60 години. Когато един творец започне своята кариера по-рано той има и повече време да работи над идеите си. В този смисъл Мартин Лодевейк е благословен с тази възможност и до ден днешен не спира да рисува. Автор е на много други произведения. Като в един период е работил дори над "Щастливият Люк", който е много по-добре познат на българската аудитория. 

 

Това е съвсем кратко представяне на предстоящият филм за Агент 327, който ще очакваме с нетърпение, защото дава всяко обещание, че ще бъде забавен и изключително добре направен. 

Spring, an open Blender movie, 2019

режисьор Анди Горалжик

Andy Goralczyk

"Пролет" е 8 минутна анимация създадена с програмата Blender, но това, което прави тази анимация толкова специална е факта, че е създадена с отворен софтуер. Тоест не просто самата анимация е красива, но средството за нейното създаване има по-специален статут. Тя, разбира се, не е еднствената анимация създадена с Open Blender, но е добър повод за представяне на тази програма. Като начало искам да споделя, че гледах 40 минутно видео организирано единствено около обяснение как растат листенцата върху тояжката и трябва да призная, че не само е интересно, но дава перспектива. За някой, който не е работил като аниматор с модерните софтуерни програми това е доста освежаваща информация. На практика осмислянето на това как е построена сцената и обектите вътре в нея, какви функции са приписани на отделните обекти, как функционират отделните елементи и какви плъгини се използват за да се добие всяко едно нещо в изображението е много полезно като информация. Наистина става въпрос за отваряне на гледна точка към съвремените анимации. В това видео беше показано как е построена функционалността за да може клонче с листенца да "порасте" в поредицата от кадрите. И деяствително е много интересно. Кара те да искаш да се научиш и както беше написал един човек в коментари под това филмче "когато видиш колко е сложно да създадеш един донът разбираш за какво става въпрос".

Погледнете експресивността на лицето на това малко момиченце. Изражението, физиономиите. На практика е споделен за свободно ползване софтуер, който ни дава почти неокраничени възможности. От текстурите до ефектите и този филм е много добър пример за това, защото в него има различни видове осветяване и огромно разнообразие от текстури и обекти. То демонстрира огромния потенциал на програмата Open Blender и то по красив начин. Вероятно някой ще каже, че все пак бидейки отворен за широката аудитория сигурно този софтуер няма определени функционалности каквито имат софтуерите, с които работят Дисни да кажем. И това най-вероятно е така, но преди да се целим в нивото на Дисни е добре да разберем и онова, което е достъпно за широката аудитория. Обикновено безплатните софтуери са изключително семпли и дават ограничени възможности докато тук както виждате възможностите са неограничени.   

Обърнете внимание на осветяването и факта, че програмата дава възможност да се добие много високо качество и в тъмна обстановка. Безспорно такива сцени искат много внимателно да бъдат осмислени, но ето, че софтуерът притежава тези възможности. Така, че  ако сте настроени приключенски това е вашата възможност да създадете нещо красиво или най-малкото да опитате да направите един донът и да видите процеса. Съвременния процес за създаване на анимации. Разбира се, че една програма няма да ви снабди автоматично със сюжет, красива музика и актьори, но си струва дори най-малкото да разгледате какво представлява и как изглежда основното приложение отвътре. 

Идеята на филмчето е красива. Малко момиченце влиза в гора пътанала в ледена скреж и сумрачна пара. Открива тайнствен монумент и удряйки го събужда митични същества, с които взаимодейства. Посредством едно кокалче от тялото на магическото същество момиченцето успява да събуди гората и да изведе митичните същества оттам. Всичко се раззеленява и започва пролетта. Вероятно сюжетът е метафоричен и съдържа допълнителни съдържателни планове, но тъй като го гледах изначално като демонстрация на възможностите на програмата признавам, че не съсредоточих внимонието си върху смисълът на историята, а повече върху визията. И така вероятно някакви неща са ми убягнали и някакви зипропуснала. Но това дори не е толкова важно, защото огледът върху текстурите и върху други фрагменти беше достатъчно насищащ.

Обърнете внимание в този кадър как представата за митичното същество е много красива и рогата или перата с кокалчета на това същество стоят насред мъглата. Аз може би затова не разбрах добре сюжета, защото тези същества са представени като спокойно пребиваващи в гората и не изглеждат като причинители на мъглата и студа. Тоест не става ясно как те влияят на природата, единствено става ясно, че са съгласни да се преместят и когато вече са се преместили гората се съживява и пролетта може да започне. Това ми е единственото съжаление, че ролята на тези същества има нужда от изясняване от чисто сюоетна гледна точка като разказ, но всичко останало е прекрасно.

Например планината е нарисувана много красиво и изглежда едно уютно място, където искаш да отидеш. Искаш да споделиш това пространство с малкото смело момиченце, което не се страхува нито от тъмната гора, нито от вълшебни създания, нито от студа. Самата планина със свежо зелените тревички, цветенца и лишеи. Скалите, камъните и компанията на малкото кученце. Между другото кученцето не е разработено  толкова подробно сякаш авторита са съсредоточили вниманието си над гората, скалите и момиченцето. Кученцето е разработено доста по-слабо, но това не натежава, защото другите красиви неща дърпат вниманието. Погледнете текстурите, осветлението. Просто прекрасни. 

Например капките вода, които падат от топящите се висулки. Особено ефектен кадър и при това осветлението е така организирано, че да привлече вниманието тъкмо върху падащата капка. Кап, кап. Много красиво. Сигурно човек е способен да разработи цял къс филм за да демонстрира съвършенството на този един кадър който изглежда като сниман, но е анимация. Анимацията много отдавна стигна до нивото, в което успешно имитира сниман материал и още с "Беуолф" и "Полярният експрес" ние знаехме, че технологията скоро ще позволи всичко да бъде имитирано. И на практика за да запази своята територия и художественост анимацията има нужда да работи повече в посока не реалистичност, но артистичност. Точно в тази анимация се демонстрират и в много голяма степен възможностите на Open Blender, но все повече ще виждаме филми, които започват да търсят своебразна художественост за да демонстрират, че именно това е анимация, а не снимани кадри.

Погледнете този кадър. Ако не знаете, че е анимиран какво ще си помислите? За това става въпрос. И тук говорим за ръчно изработена от художници сцена, която е огромна и доста подробна. Във филмът се вижда колко много работа е хвърлена върху всяка тревичка. Защото програмата го позволява и е прекрасно да се изтестват възможностите й. Наистина впечатляващо и си заслужава да се следи развитието на този проект във времето. 

Paperman, 2012

автор Джон Карс
Уолт Дисни студио

"Хартиеният човек" е вдъхновяваща 6 минутна анимация. Тя разказва чаровна любовна история между двама души, които се срещат на спирка на метрото и тази среща определя целия разказ на филма. След като въднаж разменят погледи и споделят момент на положителна емоция жената се казва във влака и потегля оставяйки мъжа сам на перона. Запленен от нейната красота той отива на работа и там най-неочаквано през улицата в острещнат акооперация я вижда отново. Работният процес за него вече е невъзможен и той започва да сгъва хартиени самолетчета от формулярите на люрото си в опит да я накара да го забележи. Сюжета е изграден на опитите на мъжът да привлече нейното внимание, което довежда до срещата им накрая. Така преразказан той звучи даже доста семпло, но истината е, че филмът е изключително симпатичен и приятен за гледане. 

Тази анимация е създадена в стилистиката на така наречените двумерни анимации, но е създадена посредствум програмни продукти, които комбинират както двумерна и тримерна технология така също векторна и растерна технология. Това на практика означава, че различни елементи в сцените са добити по съотвенто различен начин. Например обърнете внимание на гарата. Кадъра, който съм подбрала показва силно изявена въздушна перспектива, която показва обектите в далечината блурнати и изсветляващи. Това е много артистичен и красив похват, който придава на филма ретро стил. Ще го видите и на други места. Векторно добитото изображение е получило от една страна филтри, а от друга страна и известна растерна маска отгоре за да се получи този ефект. Също обърнете внимание, че дори там, където перспективата изтънява кадъра и нещата стават "неважни" има достатъчно детайли, в които да се загледа човек. Това е много важно в наистина добрите анимации. Те не пестят усилие да изаботят фоновете и средата така, че да има достатъчно неща за разглеждане ако спрете дори произвелин кадър. И всичко това дори не е най-интересното вм този кадър, защото той е построен в стил "Ешер". Обърнете внимание, че конструкциата на гарата е перспективно посукана за да направи така, че човекът да изглежда като колона на гарата. Погледнете навеса, едната колона е равнена с перона, а другата колона е преместена назад и така постройката е посукана. Но не изглежда посукана. Всичко изглежда така сякаш си е на мястото за да даде възможност внимонието ни да бъде приковано в най-важният обект в тази сцена - а именно човекът. Представяте ли си до каква степен художествените решения се впускат в представянето на разнообразни идеи и още по-разнообразни начини за представяне на такива идеи. Наличието на този кадър означава, че е много възможно да открием още такива и в останалата част на филма, които на пръв поглед няма да бъдат забелязани. Това е един от най-очарователните моменти на изкуството - измислянето. И измислянето как да разкажеш това, което си измислил. 

Анимацията е изпълнена монохромно и единствената употреба на допълнителен червен цвят е за червилото на жената. Ние ще виждаме този похват и на други места. В Син сити това беше изведено до характерна черта като определени предмети или сегменти бяха оцветени в подбран цвят за да напомнят за анимация. Тук е използвано като акцент за да привлече вниманието ни върху неволно оставеният отпечатък от червило върху листа. Неволна целувка, която мъжът получи и това в първият миг се струва и на двамата забавно. За да са сигурни, че сме я видяли тя се превръща в акцент и е единственото цветно нещо в цялата монохромно решена стилистика. 

Обърнете внимание на лицето на жената. Тя има свой собствен характер, но и тя и мъжът имат ретро вид и са нарисувани така, че да напомнят за старите класически анимационни филми на Дисни. Белл от Красавицата и звярът и много други. Лицето й е в сянка и затова няма допълнителни светлосенки за да се вижда ясно изражението й, но в косата й се вижда отражение на ярките лъчи на слънцето, което е едно осредняване между старата стилистика и новият начин, по който се осветяват обектите в анимациите. Крайният резултат е много красив и всичко това е подсилено от размитият фон на гарата отзад за да може нейното лице да изпъкне. Ще видите това размазване и в другите кадри, които съм подбрала. Ефектът наистина придава на историята една замечтаност и настроение на ретро романтика. 

Но романтиката има нужда от препятствия. Момичето се качва на влака и потегля преди мъжът да успее да реагира. Обърнете внимание на кадъра, обаче. Тя не просто гледа назад, което ни показва, че също го харесва. Но тя се намира в парче от кадърът, който придава настроение на тайнственост. В стар стил, който е особено красив, истинската дама не показва така лесно своят интерес и любопитство дори там, където те са силни. Хвърленият поглед обратно назад означава вече страшно много неща, които ако стилистиката на филма визуално беше по-модерна може би нямаше да бъдат разчетени толкова ярко. Но тук този поглед вече означава много. Това е нещо, което винаги ме е впечатлявало в добре направените филми - те умеят да боравят с детайлите до съвършенство. И ако нещо е важно, бъдете сигурни, целия екран ще бъде закрит така, че важното да изпъкне. Така както е в този кадър. Малка просека и от там наднича най-важният в този филм индекс. Тя го харесва и всичко, което ще произтече в неговите действия е оправдано и има логика. 

Филмът е носител на две престижни награди за къс анимационен филм на Академичните награди и наградите Анни. Карс споделя, че историята се е зародила в неговото въображение още през 1990, но като много други добри проекти е отнела известно време да изкристализира. Той споделя, че качвайки се на влакчетата и срещайки толкова много хора на път за студиото си е задавал въпроса какво ще стане ако двама души са създадени един за друг и се разминат на гарата. Създадат тази връзка и се разминат. Необходима ще е малко магия, една щастлива случайност да се срещнат отново. Тази тема е вдъхновила последващата разработка на първоначалните иде филма и впоследствие Карс я е предложил на Дисни. Те са му отказали, но в първият удобен момент между две по-големи продукции му дават възможност да я реализира. ко погледнете финалните надписи ще видите колко много хора са работили над саздаването на тази 6 минутна анимация. Това е силата на екипната работа и на финансираните проекти, които имат от една страна достъп до материалните ресурси за реализация, а от друга страна имат достъп до п от хора, които дишат, живеят и са в сърцето на киното. 

В опита да слее 2D и 3D анимационни техники Карс открива програмния продукт Меандър, който му дава тази възможност. Меандър е хибридна програма, който работи едновремено и с векторни и с растерни изображения. Обърнете внимание на този кадър например как предният план не е на фокус. Това е имитация на операторския похват на игра с преден и заден план като се блурва едно от двете. Размазвайки предния план ние получаваме възможност да видим, че там някъде в далечното нещо трябва да привлече нашето внимание. Много е красив ефекта, защото той подчертава незнанието на наблюдавания обект, при който в момента се намираме. Ние сме в стаята при момичето и то нищо не подозира, че на прозореца отсреща се случва нещо интересно.

Между другото не е никаква изненада, че Джон Карс участва като аниматор в едни от най-известните и сполучливи продукции на Дисни. Сред тях са "Замръзналото кралство", "Рататуи", "Рапунцел", "Болт", "Монстър инс" и тн. Самият Карс е съ-режисьор и на филма "Over the Moon", който също взима много престижни награди. Средата, в която тези филми се създават е много вдъхновяваща. И резултатът е красиви продукции, които имат фино изработени детайли и са отлично балансирани като сюжет и ефекти. 

Този кадър, например, е демонстрация на това, че не се пестят сили, когато говорим за създаване на среда и атмосфера. Изумените колеги наблюдават как младия счетоводител налудничаво хвърля хартиените самолетчета през прозореца. Бележки по стените, отблязък в очилата, почуда по лицата. От една страна скучна атмосфера, но от друга страна диначика в отношените на наблюдаващите и оценка. "Този полудя" ни казва кадъра и в комбинация с идващият от време на време началник се създава фона. Дискурса на счетоводната действителност скучна и хладна, вкоято един влюбн човек изглежда налудничаво.

Интересните ракурси. Киното може да си позволи всичко, включително да гледа персонажите някъде отвън и някъде отдолу, което е птичия поглед на любопитен гълъб. Зрителя прелитайки покрай прозореца вижда притесненият главен герой, който хвърля тревожни погледи към шефа си. В опит да прецени дали е възможно да избяга. Всеки кадър си е на мястото. И вижте къде е отблясъка на осветяването, то стига до лакътя му, защото там трябва да е фокуса на вниманието ни. В провисналата отчаяно ръка и въпросителното изражение на лицето. 

И на финала оригиналната идея. Хартиените самолетчета не успяват да прелетят през улицата и падат долу. Опитите му да стигне до момичето са неуспешни, но тъй като това е вълшебна история то тя има нужда от деус екс макина. Вятърът вдига писмата и ги завихря около главният ни герой. Той е понесен насила в непределена според него посока и разбира се това бутане и завихряне из улиците на града е мъчително за него. Не е достатъчно, че се чувства сломен от неуспеха да спечели момичето, сега дори природните стихии са се обърнали срещу него докато вятърът на го изхвърля на един перон. Там, където тя ще застане само след миг и вятърът ще поднесе в ръцете й последното и най-скъпо хартиено самолетче. Онова, което носи нейното червило върху себе си. И самолетчето е придружено от приятна повторна среща.

Frozen ІІ, 2019

Режисьори: Дженифър Лий, Крис Бък

Сценарист: Дженифър Лий, Крис Бък, Марк Смит и сем. Лопез

Вдъхновяващата история от "Замръзналото царство" беше продължена и се появи логичното й продължение. Логично, разбира се, след като приходите от първия филм успяват да минат 1 милиард сепоявява и втори. Може би за да уови ехото и да спечели още. Но каква изненада, вторият филм успява да събере още повече приходи, което поставя тези два филма на върха в класацията на най-касовите анимации. Защо децата харесаха толкова много точно тази продукция и какво предложи тя, което толкова много ги вдъхнови? Можем да наднимкнем в някои от причините и да се опитаме да разберем на какво се основава успехът и на двата филма. Но все повече се говори за успеха или неуспеха на една продукция отколкото за художествената й стойност. На потребителите на изкуството днес следва да им бъде достатъчно да разберат дали филмът "работи" успешно. Тоест те искат да знаят дали когато заведат децата си в салона ще останат доволни и се гледа на продукциите повече като на продукти отколкото на изкуство. Съпътстващите продукти много допринасят за това. Човек може да си купи кукли, играчки, блокчета, игри и всичко това макар и част от една успешно работеща продуктова линия по някакъв начин отклонява внимонието от стойноста от художествена гледна точка към стойността, която произведението носи естетически, емоционално или като етап от развитието на изкуствмото въобще. И неслучайно повечето статии за продукциите не се занимават с такива отвлечени въпроси, а съобщават почти телеграфно основно ползите, които ще добием от тяхното гледане. 

Но анимацията не може да бъде наблюдавана извън контекста на времето, в което се появява. Защото дори между първият и вторият филм на "Замръзналото кралство" има разлики в изпълнението. Защото тези 7 години, които ги делят може да изглеждат малко, но от техническа гледна точка са големи. Компютрите стават все по-мощни, софтуерът става все по-добър, аниматорите и авторите на продукциите все по-опитни. Ако погледнете косите на персонажите ще видите, че има огромна разлика в тях и в начинът, по който са разработени. Това се дължи на дребната подробност, че при създаването на втория филм вече съществува плъгин обособен като самостоятелно софтуерно приложение, което позволява косата да се движи и вписва по друг начин спрямо анимирания обект. Кръстен "Звяр" и създаден за филма "Молан" тук той е използван за да накара косите на персонажите да се движат по по-добър начин. Когато се появи "Monster Inc." ние бяхме откровено впечатлени от това, че технически стана възможно да се рендва и анимира такова огромно количество козина, но ако обърнете внимание там козината не се движи непрекъснато и динамично. Достатъчно беше, че е пухкава и красива и, че въобще може да се рендва. От техническа гледна точка авторите на анимации сигурно отдавна са приели, че със завършването на една продукция са успяли да направят максимално добър резултат за времето си. Тоест само след няколко години и дори месеци ще се появи нова технология, която би им позволила да постигнат още по-забележителни резултати. Те трябва да го преглътнат и да насочат усилията си към следващия проект. Това движи и технологиите и качеството на продукциите непрекъснато все по-нагоре и по-нагоре. 

"Не се притеснявай, аз те държа за ръката". Така казва Ана на Олаф докато държи дървената му ръка в ръцете си. Чувството за хумор, което видяхме в първия филм тук се повтаря и е особено духовито. Изключително е забавна непрекъснатата употреба на похвата да се говори едно, а да се вижда друго. Това винаги успешно забавлява и анимациите са особено благодатни в това отношение. Или употребата на метафорично говорене. Или употребата на други реторически и стилистични фигури, които правят разказа жив и наситен на интересни подробности. Това е нещо, което трябва да бъде изведено като характеристика на този филм, а именно, че той е пълен с интересни подробности, които държат вниманието приковано. Има един единствен момент, където действието леко провисва и то е по време на песента на Кристоф за невъзможността му да намери път към Ана и съмнението му дали това трябва нещо да означава. И това провисване не е защото песента не е достатъчно ярка, а защото се появява в момент, в който ние вече очакваме да разберем какво става натътък. Какво ще се случи сега и песента му се явява нещо като принудителна почивка на място, където ние вече чакаме ново развитие на действието. Това не е слабост на филмът, напротив прави го още по-интересен, но се усеща. 

Еволюцията на образа на Елза също е интересен. Когато ние се запознахме с нея тя беше една уплашена кралица, която се опитва да разреши вътрешен конфликт причинен от нейните умения. Във вторият филм вече виждаме една кралица със самочувствие, която прави нещата, защото чувства, че трябва да бъдат направени. Не се страхува от непознатото и е открила вътрешният си баланс. Но, действието се заражда именно там. Дали вътрешният баланс е достатъчен и дали не е необходимо нещо да бъде открито. Нещо, което винаги е било там, но не е разбулено още. Тоест вторият филм започва отново с вътрешен въпрос, но този път той не извира от душата на Елза, не идва от нея, а е зададен някъде отвън. Външна сила поставя въпрос, който касае вътрешният и личен свят на Елза. Така построен конфликтът стои различен от предишният път и не ни се струва като повторение на вече видяни неща, а като нещо съвършено ново. Интересно е това, че условността на детската приказка, която ни представя ледена царица с характерни свръхестествени способности не стои по начинът, по който това стои във филмите на Марвел, които също са приказки, но са приказки за големи деца. Може би, защото тук говорим за категорична детска приказка то стои хомогенно, докато в продукциите на Марвел, понеже бе гротескно експлоатирано приказните умения на персонажите там олекнаха. Ето пример. Представете си, че в приказката за ледената кралица Елза може да произвежда лед, Свен да плюе огън, Кристоф да вкаменява въздуха, Ана да бълва огън / както се очертава да може в третия филм, между другото/, вратарите на кралството да могат да летят, главният готвач да е с губени ръце и т.н. Тогава атрактивността на Елза ще намалее и окцента ще се измести от нейните умения. Сред хората тя е единствената, която има специални умения. Всички останали са по един красив начин обикновени и това на два пъти във филма се казва на глас. Веднъж от Кристоф и веднъж по повод на хората от гората. Само приказните същества, с които героите взаимодействат има специални умения, което подвежда естествено и към съдържателния план на сюжета.  

 

Петият елемент. Да, препратката е директна. В търсене на петият елемент много бързо ще разберем Елза тръгва на приключение придружена от цялото си семейство. Но за разлика от сюжета на игралният филм с Брус Уилис и Мила Йовович, където още с появяването на свръхсъществото то ни е представено като "петият елемент" и като едно много специално същество, което трябва да бъде пазено, то тук разбираме, че Елза е петият елемент чак на края на действието. Децата са оставени да очакват откриването на някакво митично и много специално същество и чак в края на историята разбират, че то през цялото време е било пред тях, но не го е знаело. Това прави действието приятно за проследяване, защото държи напрежение и движещата сила напред е търсенето на истината. За да е съвсем оправдано това очакване и търсене на истината е добавена притчата за стената на язовира. Някаква истина е била забулена в мрак и трябва да бъде разкрита за да възтържествува отново мир и разбирателство. Смесени заедно те ни подлъгват да не знаем какъв отговор търсим да открием накрая. И когато и двата отговора идват всичко си идва по местата. Вътрешният конфликт на Елза да разбере за себе си какво общо има с призоваващият я глас на петият елемент е комбиниран с разрешаването на конфликт външен и свързан с миналото. Справедливостта трябва да възтържествува. Не като бъде наказан някой, вижте колко красиво е представена справедливостта, но като бъде поправена грешка и бъде казана на глас. Това ще възстанови справедливостта. 

Инициацията и въвличането в действието започва в момента, в който Елза разбужда духовете на четирите елемента. Това принуждава и нея и останалите да се впуснат в новото си приключение. Тек много ключова е песента, с която тя влиза в това приключение. "непознатото ме зове"пее тя в песента и по стар обичай за филмите на Дисни както музиканата идея, така и смъсалат на песента са много силни. Тази песен стана любима и на малки и на големи и с огромно любопитство очаквам третия филм за да видя ще успеят ли да ни представят трета равностойно добра песен. Това е много важен елемент от техните филми и те обръщат огромно внимание на качеството му. Например в първия филм песента на мъничката Ана, която пее пред вратата "покажи се" е бил премахната и впоследствие е била върната във филма. Дори толкова успешна песен е била въпросителна, което идва да покаже, че на тези неща се обръща особено голямо внимание и се подбира само най-доброто. Както трябва да бъде.

Това е един безспорно изключително красив филм. Технологиите позволиха на аниматорите д ани покажат всичко, което пожелаят включително вода вътре във водата. Звучи простичко, но дали е толкова простичко да се изработи? От историята на филма разбираме, че част от екипа не само е посетила ранчо, където художниците са имали възможност да изучат отблизо конете, но също така са ги яздили. Разбира се, че ще ги яздят, ще си помисли някой. Това е толкова естествено, но истината е, че при създаването на този филм е направена една сериозна обиколка. Посетени са определени местности, гори и плажове за да бъде добито усещане за средата, вкоято се разиграва действието. Някои неща могат да бъдат имитирани успешно и без да бъдат посещавани локации. Ето ви няколко снимки, действайте. Но когато творците имат възможност да съберат лични впечатления това веднага оказва влияние над крайният резултат, защото те предават усещането за своето възхищение и чувства върху произведението, в което пресъздават тези предмети и среда. И тъй като в анимацията всичко вече е възможно най-силните и ярки моменти са на ниво интерпретазия. Какво е това същество кон, как този кон се движи, как гледа, как цялото му тяло излъчва настроението, което в момента изживява. При коня, например, е обърнато внимоние на това, че очите са бели светлини и е било трудно да бъде нарисувано на къде гледа коня. Затова е била използвана позицията на тялото му и в много голяма степен позицията на ушите. Този малък детайл раблоти прекрасно. Ако се загледате в моментите, в които той решително се затичва или е ядосан ушите са дръпнати назад като при котките. Котките изтеглят ушите си по този начин назад, когато са в готовност да нападнат. А кучетата изтеглят ушите си толкова индензивно напред, когато са фиксирали вниманието си над нещо. Но както и да го гледате резултатът е верен и работи успешно. Конят гледа право в Елза. Естетиката му е неоспоримо красива и ние получаваме достатъчно много възможности да се насладим както под вода така и над нивото на водата, където Елза го язди. Тоест това, което прави този втори филм особено специален е заеграването с тези детайли. Игра със осветяването, игра с начините, по които са представени приказни обекти и цялостното офрмление на средата. На някои места те минавата като мимолетни кадри само за няколко секунди, но това е магията на киното. Внушенията, които успяват да наслоят са впечатляващи.

Каменните гиганти са също много интересни. Ето една скица, на която можете да видите как изглежда една първоначална наброска от която се тръгва за да се стигне до красивата анимация накрая. Това е идейният момент, преди да се появят 3д обектите, преди да се появят материалите, осветяването, раздвижването в тримерното пространство. И не е случайно, че в много анимации за части от секундата, а на други места в цели епизоди тримерно добитото изображение с неговият характерен стил се допълва от кадри имитиращи рисувана анимация. Те често са добити чрез рендване на тримерни обекти, но са им приложени допълнителни ефекти, които да ги направят да изглеждат плоски. Тоест крайният резултат на тримерната анимация е двумерно изображение, което ние възприемаме посредством двумерните екрани. Онези прожекции, които създават ефект за 3d анимация са вече различно нещо. По правило нашите екрани имат двумерно пространствено измерение и крайната картинка е двумерна както и да е изработена. 

Вятърът в тази анимация е изработен посредством специален плъгин наречен Гейл. На практика сам той се превръща в персонаж и така художниците намират начин да го управляват от една страна по-лесно, а от друга страна да го интегрират в анимацията като актант, който влияе на останалите обекти в сцените. Това се има предвид под промяна в технологиите, защото постоянно се търсят нови и по-добри, по-адекватни начини да бъдат изработени определени ефекти. Това води до натрупване на средства и похвати, които водят до качествено подобряване на крайният резултат. Сцена, в която ние виждаме едно подскачащо човече от техническа гледна точка е пълна с функционалности, които дори не можем да си представим. Вятърът е малка програмка, друга част от програмата управлява косите, трета управлява светлината, някое специално приложение управлява снежинките и т.н. За да се получи една сцена от 5 секунди, която ние ще благоволим да гледаме. В този смисъл произвеждането на тези анимации е доста технично упражнение, но тази техничност и познаване на средства за постигането на добри резултати е доведена до произведение на изкуството. 

Както и в първият филм и тук забавното е представено задължително придружено от сериозни моменти. Елза се превръща в ледена фигура и Олаф умира. Елза и Ана посещават кораба, където техните родители са загинали. Това са важни моменти, които дават контрапункти в историята. Ние постоянно се стараем да разказваме детски истории, които са освободени от сериозни нещо като смъртта, за да не травмираме децата. Малко кученце умира в една от моите детски приказки и веднага ме критикуват, че това е твърде тъжно. Но без тези моменти радостта от живота и положителните емоции не могат да изпъкнат и не могат положителните послания да добият своят смисъл. Затова сериозните лица от този кадър са много показателни. Героите разрешават важни и сепиозни проблеми. Не могат през цялото време да се смеят.